Нови открития потвърждават връзката между Татул и Перперикон

Родопско село пази гроба на Орфей

Светилището е почитано чак до края на Средновековието

Каменно село се е притаило в Родопите. Странно е не само името му - Татул. Погледът на туриста се изненадва от градежа на повечето съвременни постройки. Веднага прави впечатление, че техните основи са от добре издялани каменни блокове - очевидно дело на древни майстори. Явно, че местните хора от- край време са ползвали готовия строителен материал на съществувалите на това място още от хилядолетия сгради. Археологическите разкопки, провеждани от екипа на проф. Николай Овчаров, "завъртяха" името на селото в медиите и го направиха известно в цяла България.

През този археологически сезон при село Татул бе разкрит каменен храм, разказва Даниела Коджаманова, археолог от Историческия музей в Кърджали и дясна ръка на проф. Овчаров. Паметникът е наземен, с правоъгълна форма, изграден от много старателно обработени каменни блокове без спойка. Размерите му са 7 на 6,80 м. Запазената височина е до 3,20-3,50 м. Дебелината на зидовете е 1,20 м. Построяването на храма се отнася към края на IV началото на III век пр. Хр. Подът и стените са били измазани старателно със сравнително фина мазилка в бледорозов цвят.

Това е грандиозен храм, почитан в рамките на 700-800 години, категоричен е проф. Овчаров. Ситуацията показва, че входът е бил от север, продължава Коджаманова. Източната стена на храма е част от конструкция на тържествено стълбище, водещо към основата на скален венец, към пирамида с гробници. В центъра се е издигал глинен олтар. По западната фасада на храма тръгва крепидата - оградна стена на свещеното място, която затваря свещеното пространство - теменос.

Скалният паметник край село Татул за първи път е описан от краеведа Никола Иванов в началото на 30-те години на миналия век. През 70-те години проф. Иван Венедиков прави подробно описание на паметника и изказва хипотезата, че това е или мавзолей на виден тракийски аристократ, или гробница, свързана с митичния Орфей. По мнението на специалистите храмът е направен неслучайно на високия връх. Целта е била да се вижда отдалеч и да привлича простосмъртните за почит към погребания там цар, който според вярванията на траките трябвало да е между земята и небето.

Открита керамика от медно-каменната епоха сочи, че животът на паметника е започнал в ранен исторически период. Вероятно заради факта, че мястото се е утвърдило като свещено, то е било непрекъснато обитавано чак до средновековието. А досегашните находки дават основание да се твърди, че светилището при Татул и Перперикон е част от една и съща древна култура.

Тазгодишната експедиция се е натъкнала на три гроба от средновековния некропол. В единия е била положена млада жена. Върху всяка от ръцете й са били подредени по три бронзови гривни. Друга от интересните находки е фрагмент от глинена пластика, върху която се виждат част от бръшлянов венец и кичури коса. Иконографски фрагментът се свързва с бог Дионис.

Двадесетина местни хора си изкарват хляба като общи работници при разкопките. Екипът не пропуска да изкаже благодарност при всеки удобен случай на Националния исторически музей и "АКБ-Форест", които осигуриха средствата за проучванията този сезон. Радваме се, че веднага бе назначена охрана на обекта, за да се пази от недобросъвестни посетители, казва Коджаманова. Пазачът е местен човек и "по съвместителство" e и екскурзовод. Назначен е на щат към НИМ. Момчилградската фирма "Родопа строй" пък светкавично се отзовала на молбата на историците и изработила указателни и информационни табели към историческото място.

Галина Стефанова

в-к “Стандарт”