Почему «древние» египтяне должны были транспортировать многотонные каменные блоки к пирамидам из отдаленных каменоломен, если они могли отливать эти блоки с большой точностью на месте? Что было легче поднимать на высоту в десятки и вплоть до 150 метров: огромные каменные параллелепипеды или корзинки и мешки с вяжущим средством, песком, гравием и обломками камней, а также кожаные бурдюки с водой? Была ли пирамида Хеопса все же построена из бетона?

Да, много по удобно щеше да бъде пирамидата да бъде направена от бетон. Срещу това предположение обаче застават два общо взето непреодолими факта:
1. Ако бяха от бетон блоковете вероятно щяха да бъдат и по - големи, просто технологично е по - удобно.

2. Петрографския анализ доказва, че това не е бетон, а скала и даже посочват кариерата. Категоричен съм, че геолог не може да сбърка скала, кристализирала милиони години с изкуствен каменен материал произведен преди няколко хиляди години. Просто не може да стане, особено ако изслидването е направено сериозно.

Друг е въпросът, че начина на построяване на пирамидете и аз считам все още за неясен.

„Бетон был известен уже 2000 лет назад. Римляне сооружали из этого стройматериала великолепные купола.

Не ми е известен нито един купол от римската епоха, който да е изпълнен от бетон. Всички са изпълнявани по технология доведена до съвършенство точно от римляните, свързана с използването само на дялани камъни и понякога хоросан. Горното твърдение е напълно несериозно и показва абсолютно непознаване на темата.

Стены, построенные с помощью строительного раствора, состоят из двух внешних поверхностей (каменной опалубки, чаще всего - стенок) и «начинки» в виде заполняющего пространство между стенками строительного раствора. При этом материал для внешних стенок изменялся со временем: сначала речь шла о неровных бутовых камнях (Opus incertum), затем о маленьких, с одной стороны квадратных туфовых камнях (Opus reticulatum

Далее в тексте подчеркивается, что таким образом можно было строить дугообразные конструкции, типичные для мостов и акведуков. При этом данная техника строительства была значительно более простой, чем кладка стен из оттесанных каменных блоков.

Скромно ще отбележа, че няма запазени образци от прилагането на тази техника за мостове и аквадукти. Ако изобщо са били строени, своевременно са се срутили. Това просто са фактите. Да не навлизам в подробности, че описаната техника изобщо не е по - проста, защото е изисквала по - добро познаване на математиката (в която римляните са били слаби - я се опитайте да умножите ХІХ по VІІІ ) и съпротивлението на материалите, което се появява чак в ХVІІІв.

Из уже процитированной главы из [Истории техники] узнаем далее, что во времена поздней республики архитекторы в Кампаньи открыли следующее: из грунтов вулканического происхождения в окрестности города Путеолы (Поциуоли на современных картах) и вблизи других городов в районе залива Неаполя может получаться строительный раствор, который не нуждается ни в какой прочной опалубке из камня или кирпичей ввиду его крайне высокой прочности после затвердевания. Из уже процитированной главы из [Истории техники] узнаем далее, что во времена поздней республики архитекторы в Кампаньи открыли следующее: из грунтов вулканического происхождения в окрестности города Путеолы (Поциуоли на современных картах) и вблизи других городов в районе залива Неаполя может получаться строительный раствор, который не нуждается ни в какой прочной опалубке из камня или кирпичей ввиду его крайне высокой прочности после затвердевания.

Да това е съвсем точно, просто установяват, че когато забъркват такъв пясък с вар, след втвърдяване той много бързо достига до якостта на тухлата например, при това не се влияе от вода.

Т.е горо долу откъм началото на това което до скоро наричахме наша ера, в Рим могат да произвеждат строителен разтвор за зидане, който твърде слабо се влияе от водата. Нищо повече. А и не е било необходимо повече. Айде да уточня и защо. Защото камъни е имало в изобилие и е било много по - удобно да се зида с тях със споменатия разтвор. Изливането на изцяло бетонова стена би било доста по сложно защото:
- въпросният пясък и изобщо разните пепели не са били под път и над път, т.е стрували са пари, става дума за цялостно изпълнение на конструкцията с този разтвор.
- опираме до въпросът кофраж (полутечната бетонова смес трябва да се задържи в изискваното положение), а той и до нес си е скъп, пък и изисква известни пресмятания. Хоризонталното натоварване от наливането на бетон е от порядъка на 2 т/м2, ясно ли е за каква конструкция на кофража става дума...
- не е било необходимо, защото изцяло излятатата от бетон стена, на практика има същата носимоспособност като иззиданата. А римляните са може би най - практичната древна цивилизация.

И изобщо за статията. Много е дълга, объркана и без ясна теза, изпълнена с груби грешки и непознаване на въпроса..
Айде аз ще си позволя да обобща.

Бетонови конструкции са тези, които се получават чрез изливане на бетон (забележете бетон, т.е механична смес от пякък, чакъл и свързващо вещество, примерно цимент) в някаква форма. Такива конструкци в древния Рим не са правили.

Задяни конструкции са конструкции от подредени по определен начин каменни или керамични блокове, като връзката между тях се осъществява от хоросан или нещо друго нему подобно. Дори и да е бетон, това не са бетонни конструкции. Такива конструкции римляните масово са прилагали.

Каменни конструкции - са тези при които между отделните каменни блокове няма никакъв материал - е на тези римляните са абсолютни майстори.

И накрая да се опитам да отговоря на въпроса защо циментът и бетонът масово започват да се произвеждат чак в края на ХІХвек.

Ами много просто. Бетонът като такъв няма сой знае какви предимства пред класическа каменна зидана конструкция. Е бетоновата стена ще е малко по - тънка, но тогава не са имали проблеми с площите. За сметка на това каменната зидария си е оставала много по евтина. Производството на цимент и до сега си е едно от най - енергоемките производства.

Е добре де, ами защо тогава започва масовото прилагане на бетон от края на ХІХ век та и до днес? Ами защото се появява СТОМАНОБЕТОНЪТ, който решава огромен брой въпроси на строителните конструкции. А стоманобетонът се появява тогава, по простата причина, че стоманата едва тогава става толкова евтина, че става изгодно масовото й прилагане в строителството.

Поздрави