Опитът сочи - като се пооправиш малко и имаш сили, то няма да отидеш в група на АА или на психиатър, а има два варианта:1. Да се заплющиш веднага яко до поредната абстиненция или... 2. Известно време да си пийкаш "контролирано" и не да мислиш, а да си измисляш, че вече нямаш проблем. Ами на - вече, например седмица не се маткосвам, успявам да спра на второто или третото питие...

Аз ти предлагам друго - отиваш в АА и от самото начало започваш да се възстановяваш от болестта "Алкохолизъм" с друг алкохолик, който е минал по този път - възстановен и само така възстановен, без да се бори, не му се пие и не пие в последните 24 часа. И ако от самото начало започнеш да правиш всичко, което ти предлагат в АА, всичко, което ти предлага този другият, възстановеният алкохолик, то тогава неусетно, незабелязано, непроумяемо ще спре да ти се пие, няма да се напъваш да не пиеш. "Незнайно" как ти се отнема желанието за пиене само за 24 часа. Ама, отнема ти се за 24 часа желанието за пиене, щото първо ден по ден се възстановяваш от алкохолизма по Програмата на АА и като второ идва това - ден по ден да не ти се пие. А не първо ще се напъвам ден по ден/всеки 24 часа/ да не пия и като се оправя сам, чак тогава може и да опитам да действам по Програмата на АА.

Бог прави всичко, когато пожелае и както пожелае. Все едно какво ти си мислиш за Бог и за Неговото съществуване. Аз се напъвах с моята воля да не пия осем години от 1997 до края на 2006 -та година. В това време имам "само" два еднодневни запоя. Болестта алкохолизъм работи вътре в мен, дори и когато не пия. И точно затова се заплющях в края на 2006 -та. Никоя болест не се лекува с напъване на човешката воля. Иска хап, иска възстановяване. За болестта "Алкохолизъм" в АА ми предложиха да заменя ефекта на хапа "Алкохол" с ефекта на хапа "живот на духовна основа". Много трудна работа да избирам между две неща, които никак не ми харесват, а имено - 1. Живот на духовна основа или 2.Лудница или смърт. Два месеца в началото неистово исках да намеря път по средата. Не ми харесваше нито първото, нито второто. Не съжалявам за избора си - живот на духовна основа. Никак не е скучен животът на духовна основа. Струваше ми се, че ще ми е скучно, защото условието за мен в "живот на духовна основа", за мен, болният от болестта алкохолизъм е да не пия алкохол до края на живота си. А когато дойдох в АА, не можех да си представя какъвто и да е живот без грам алкохол. Не съжалявам за избора си. Не съжалявам, че и днес чувствам принадлежността си в Обществото на АА. Чувствам принадлежност, а не зависимост. Каквото и да значи това. Можех да отида в Тибет, можех да отида в манастир, можех да отида... Благодарен съм, че останах в АА, защото мога да живея моя живот извън АА в свобода, за която не знаех, че съществува.

Желая ти, успех в твоя и само твоя избор. И дано е полезният за теб избор, какъвто и да е той.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите