"Миналата седмица признах пред себе си, че имам проблем с алкохола."

Точно това направих и аз преди близо четири години - признах си, че имам ПРОБЛЕМ с алкохола. Тогава не знаех, че с признаването си, че имам само ПРОБЛЕМ, правя първата стъпка по пътя в спасението си от бедата "Алкохолизъм" и проклятието "Алкохол". Аз не допусках, че "имам ПРОБЛЕМ с алкохола" при мен означава единствено и само, че съм болен, болен съм от коварната, хроничната и прогресираща болест "Алкохолизъм". Не знаех, дори не можех да допусна, че съм болен. Измислях си, че само ако спра веднъж завинаги алкохола, то всичко в мен и извън мен ще си дойде на мястото. Но аз, дори не можех сам само да спра да пия. Смътно усещах, че имам нужда от помощ. Аз не отидох при лекари, защото не знаех, че съм болен. Но потърсих помощ и получих помощ на друго място. И до ден днешен съм трезвен. Имам това, което ти искаш - "Да нямам нужда да пия. Не да се стискам, ами вътрешно да не искам." Това "вътрешно да не искам", аз ще ти го споделя в думи ей, така - аз и тази сутрин не чувствам липсата на алкохола. Дори не става въпрос за това - искам или не искам.

Щом ти си потърсил помощ от лекари, то за мен в началото ти имаш нужда от тях. Но ти споделяш и друго - "...Та.., тъй като алкохолизма си е до гроб..." В тази посока програмата, която ти предлагат психолога и психиатъра + хапчета за колко време е и какво ти предлагат да правиш след тази програма, след като алкохолизмът е болест и е до гроб? Щото аз/за теб не знам/ не искам остатъка от моя живот да премине само без алкохол, под въздействието на хапчета в присъствие на психолог и психиатър. Искам си моя живот на трезво, без ефекта на каквото и да е стимулиращо или подтискащо човешките ми емоции вещество.

Много хубаво е да се скача с парашут. Хубаво е, ако ми се скача. Хубаво е, ако изпитвам кеф, здрава емоция в желанието да скачам с парашут. Ако ще скачам единствено и само, заради адреналина, заради това да правя нещо брутално, да умирам от страх и в същото време да си измислям, че всичко това ще измести от ума ми натрапчивата мисъл за първата чаша с алкохол, то мисля, че няма да се получи... Защото умът ми е болен в "страстното желание" за първата чаша - първият компонент на болестта "алкохолизъм". Има ли страст при мен, то няма спирачки, никакви спирачки... Ако ще да имам възможността космонавт да стана, светне ли в болния ми ум идеята в страст за първата чаша с алкохол, то спасение за мен няма. Беззащитен съм пред първата чаша, безпомощен съм, безсилен съм - грам воля няма у мен пред коварната, изпепеляващата сила на алкохола в първата чаша. А изпия ли едно какво става? Ти ми даваш отговора, припознавам се в теб - "...След 15 години изпълнения, зулуми и залъгвания на края си признах.( Без едно мога, но с едно не мога. Мога и да не пия дълго време но барна ли чашка следва оливане.)" Не мога да спра след първата чашка. Тази неистова и пак страстна жажда отвътре, вътре в мен за още и още алкохол нищо не може да я утоли, освен алкохол, много алкохол до бяло петно в безсъзнание - и не знам, и не помня какви съм ги вършил. И като се освестя в мен срам, самосъжаление и тържествени клетви, че край, повече капка алкохол няма да близна до края на живота си. Тази феноменална страстна жажда е вторият компонент, физическият фактор при болестта алкохолизъм - тялото ми не може да разгражда до край поетото от мен количество алкохол. Имам непоносимост към количеството неразграден алкохол, останал в тялото ми и жажда за още алкохол...

Натрапчивата мисъл, страстното желание за първата чашка с алкохол ме обричат на лудост, а феноменалната, страстната, физическа телесна жажада на смърт.

Аз намерих решение, изход в Обществото на АА.

Желая ти успех в твоето решение, в твоя изход за спасение от болестта "Алкохолизъм".

Редактирано от Sandu62 на 02.04.16 10:07.