Колегата Боганова е напипала болния нерв, но сама едва ли ще се справи. Аз също съм журналист, работя в един от централните ежедневници. Когато ми се случи онова, което описах в друга една тема, изтичах веднага при психиатърката си и изревах, че имам нужда от помощ. Знаете ли какво се оказа? Оказа се, че в цялата държава България не се намери едно единствено местенце за мен. Бях готова за клиника, но място в клиника нямаше! Нямаше нито едно свободно легло! Една седмица си останах у дома на лекарства и самосъжаление и още първия ден, в който излязох навън, пих отново. За нас, алкохолиците, няма място под слънцето! И всичко идва от това, че ни мислят за отрепки, а не за болни хора. Сърдечно болния ще го приемат по спешност навсякъде; хипертоникът, получил криза, веднага ще получи помощ; а ние сме извън системата. Тогава си дадох сметка, че Анонимни алкохолици, колкото и борбена организация да са, не могат да свършат работата на държавата, която е зарязала една цяла категория болни хора. Ние дори не искаме безплатни лекарства, нито направления по Здравна каса. Искаме само центрове, където с нас да работят психиатри и психолози, освен подкрепата, която си оказваме сами на себе си. Аз се промених драстично, приятели! Промених се до такава степен, че от момента, в който си стъпя на краката, обещавам да посветя професионалния си живот на решаването на този проблем - държавна подкрепа за организациите на АА по места. Строим МОЛ-ове, строим галерии, строим учреждения - за това има бюджет. А за хора, които умират всеки ден, няма едно свободно място в адекватна болница и са принудени да се справят със собствени ресурси, организирайки се сами, финансирайки се сами, лекувайки се сами... Думи нямам!