Репортаж по повод днешния Световен ден на психичното здраве:

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Ето какво написа журналистката Рада Богданова като коментар към репортажа си: "Следва кратък разказ за една агонизираща система. За страдащите от алкохолизъм, които не могат без помощ; и за помощта, която получават. Лекарят в тази история доскоро е бил единствен психиатър за 60 души. За лечението на душите им, трябват още и психолози. Д-р Добринов е поел всички празни щатове в отделението, но срещу бездушието навън, сам човек е безсилен. Камо ли, ако е болен. Преди демокрацията, Радневската психиатрия е предоставяла пълна програма за лечение, рехабилитация и ресоциализация. Но с цената на изолиране зад стените на болницата. Идеята на несъстоялата се и до днес реформа, е алкохолиците да получават помощ там, където живеят. Чудесно звучи да не им се отнема свободата. На практика обаче, те получават само доверие да се оправят както намерят. Да търсят групите за взаимопомощ на Анонимните алкохолици - вярно, с признати резултати в целия свят. Наличието на общество на Анонимните алкохолици обаче, не отменя ангажимента на държавата към болестта алкохолизъм. За това си дават сметка и настоящите стратези на реформата - от тях е обещанието, че в центъра й ще бъде човекът с главно Ч. От нас - картината с днешна дата."

Колегата Боганова е напипала болния нерв, но сама едва ли ще се справи. Аз също съм журналист, работя в един от централните ежедневници. Когато ми се случи онова, което описах в друга една тема, изтичах веднага при психиатърката си и изревах, че имам нужда от помощ. Знаете ли какво се оказа? Оказа се, че в цялата държава България не се намери едно единствено местенце за мен. Бях готова за клиника, но място в клиника нямаше! Нямаше нито едно свободно легло! Една седмица си останах у дома на лекарства и самосъжаление и още първия ден, в който излязох навън, пих отново. За нас, алкохолиците, няма място под слънцето! И всичко идва от това, че ни мислят за отрепки, а не за болни хора. Сърдечно болния ще го приемат по спешност навсякъде; хипертоникът, получил криза, веднага ще получи помощ; а ние сме извън системата. Тогава си дадох сметка, че Анонимни алкохолици, колкото и борбена организация да са, не могат да свършат работата на държавата, която е зарязала една цяла категория болни хора. Ние дори не искаме безплатни лекарства, нито направления по Здравна каса. Искаме само центрове, където с нас да работят психиатри и психолози, освен подкрепата, която си оказваме сами на себе си. Аз се промених драстично, приятели! Промених се до такава степен, че от момента, в който си стъпя на краката, обещавам да посветя професионалния си живот на решаването на този проблем - държавна подкрепа за организациите на АА по места. Строим МОЛ-ове, строим галерии, строим учреждения - за това има бюджет. А за хора, които умират всеки ден, няма едно свободно място в адекватна болница и са принудени да се справят със собствени ресурси, организирайки се сами, финансирайки се сами, лекувайки се сами... Думи нямам!

memi, много вярно си обрисувала картината!!

Същото важи и за наркозависимите.

И за тези, зависими от хазарта пък хептен! Познавам такъв човек, който се увлече до болестна степен по черно тото и пр. ... няма спасение!
Семейството му гладува, разби се.... трагична работа е.
И всеки ще каже, че сам си е виновен...

Това, за което се бори Желяз е най-сетне да се езползва този законово определен 1% от акциза от алкохол и цигари за превенция и лечение на зависимости.

Обиколил е всички партии и всичките са го излъгали с обещания.
Сега се кандидатира за общински съветник. Той поне е според поговорката "Не питай старило, питай патило"...

И да, ние трябвад а си извоюваме каквото ни трябва. От тези, на които не им пука и искат само да крадат за себе си. Защото иначе .............................

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Това ще стане доста трудно защото общественото мнение е,че сам си е виновен за положението. Да оставим въпроса колко хора ще се възползват защото влезеш ли в регистъра не е добре.
Преди около една година слушах дори изказване от лекар, че психично болните хора не били болни защото не ги боли.
За % от акциза? Първо се учудвам как производителите са се съгласили на това, а отпускането им за лечение е такъв нож, че... Това е да признаеш, че стоката ти може да е опасна за определен кръг от хора,а направил ли си го то това носи само негативни последствия.

\\\\\\\"Понякога плащаме най-скъпо за безплатните неща.\\\\\\\"Алберт Айнщайн

Ами не мисля, че мнението на производителите е било нужно - парите ги събира държавата и тя трябва да отдели този процент - според нейните закони..

Този лекар .... не може да се нарече такъв.

Друга кампания: (дори и да понесе някакви критики поне е опит да се направи нещо реално.
За предпазване на децата ни.)
Отново не от държавата...

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Редактирано от rayoflight на 14.10.15 20:08.

Да, парите ги събира държавата и факта, че не се отделят означава,че няма проблем или проблемът е незначителен и се решава с други средства. Значи също, че води до други проблеми с трудно доказуема причина и средствата отиват там.
Производителите ги не питат, но факта, че нещо не е лично адресирано към тях и то директно към стоката която произвеждат е добре дошло.
За децата - то се знае, че основната вина носят родителите. Това като ирония.

\\\\\\\"Понякога плащаме най-скъпо за безплатните неща.\\\\\\\"Алберт Айнщайн

Анонимни алокохолици имат Дванадесет Традиции, според които се самоиздържат - всяка група на АА трябва да се издържа сама, като отказва каквито и да било външни дарения (7 Традиция). Нали разбираш, няма начин да се приема нито държавна, нито каквато и да било друга финансова помощ. Ентусиазмът ти е похвален, но ако не спазваме Традициите си, няма възстановяване от алкохолизма.

Аз мисля, че тук има някакво недоразбиране - никъде не съм видяла и помен от променяне на традициите, не.

Става дума за реален ангажимент на държавата, което си е съвсем отделно.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Стаси, не си ме разбрал/а/. Въобще не става дума за променяне на традициите на АА. Идеята ми е, че в бедна държава като нашата, хората също са бедни. Държавата би могла да помогне примерно с помещение, с отопление, с хонорари за гостуващи лектори, примерно, с консултации при специалист, ако някой има спешна нужда, с временни настанявания на хора, които са загубили дома си... Иначе, приветствам това, че АА е организация, която се самофинансира и така трябва да бъде, заради личната отговорност на всеки един от членовете й. Но аз с очите си видях каква липса на техника имаме, как не може да проведем онлайн сбирка, която би била в полза на един човек в някое родопско село, да речем. За това трябват пари - за съвременни технологии, за съвременни помещения, за съвременна информация. Хората, с които се видях снощи, носеха книги от домашните си библиотеки, че да натрупаме някаква сбирка от полезни четива; аз също се ангажирах да донеса каквото намеря полезно у нас. Е, ние не заслужаваме ли мъничко подкрепа от държавните библиотеки, в които като депозит постъпват по пет книги от всяка издадена бройка от всяко българско издателство?! Защо да няма призив, не "задължение", просто призив - да има и една шеста книга, касаеща нашия проблем, която да отива в някой АА център?
Пак казвам - нищо общо с традициите на АА! Това, за което ще се опитам да се боря, е обществена ангажираност към наболял социален проблем. Защото видях деца на по 23-24 години с 10-годишен алкохолен стаж.