Честен, честен, ама колко пък да съм честен. Много относителна история. Честен спрямо какво, или спрямо кого, или с кой да съм честен, и винаги ли, само понякога или от време на време, или пък само спрямо алкохола, ама това било симптом, значи спрямо алкохолизма, ама не било това болестта, болестта била егоизъм-егоцентризъм, имало я във всички хора, но при такива като мен, алкохолици де, можела ясно да се види, щото си имала симптом – пием яко и безконтролно, симптом като при грипа – дигаш температура и кашляш.

Та, значи, да съм честен спрямо себе си, щото егоизмът егоцентризмът това е мойто Аз.

Да съм честен спрямо мойто Аз. Звучи почти като да преборя алкохолизма с волята си, мойто Аз със мойто Аз. Шантава работа. Аз като дойдох в АА си бях много честен, послъгвах само малко, в интерес на работата и да не наранявам жената, ама иначе – честен та дрънка и добър, грижовен, мъж за пример. Е пиех твърде много и много, ама много исках, да се случи нещо и повече да не пия, ма хич. И да не ми се пие. Честно го исках. Този път не си оставях вратичка. Честно си мислех, че мисля честно.

И като прекрачих прага на АА стана чудо, спря да ми се пие, и аз честно си помислих, че то това е щото съм велик, щото съм избрал най-правилното място, където да отида /нищо, че дъщеря ми даде телефона и ме накара да се обадя/. Аз бях този дето е избрал къде ще му помогнат, веднага, щрак и хоп. Честно така беше, така си мислех. И честно си живеех с тази истина още 5 месеца и вътре в АА не щях да чуя ни за Програма, ни за Бог, ни за спонсор. И честно, от нищото, е така, да видя кво е, помолих един събрат да ми стане спонсор и почнах да „копам” по „тяхната” програма, и честно не виждах смисъл, що да се мора, но продължавах, и честно стана второ чудо и аз от заклет атеист допуснах, че е възможно да има и нещо друго, някакъв друг разум, някакъв предварителен ред, за който моите сетива са слаби да го чуят, видят и усетят.Щото трябвало да го видя, чуя и усетя със сърцето си.

Но като спрях да отричам, честно ми стана по-леко, щото повярвах, че всичката отговорност, с която до тогава се товарех, всичкия контрол, всички предвиждания и планове за бъдещето и всички опити да поправя миналото, мога да ги оставя на тая Висша сила, както тогава и виках и да ми е по-леко. Цяла планина падна от гърба ми.

Дотук с мойта относителна честност. Вече имах на кого и на какво да се доверя, на кого да разчитам във всеки миг от живота и с кого да споделя абсолютно всичко, от кого да получавам сила и енергия непрекъснато, дори когато мисля, че нямам нужда. И честно, това не стана изведнъж, а бавно, понякога постепенно, понякога рязко, но стана само за няколко години с помощта на двама спонсори и 12-стъпковата програма на АА.

И ако някой честно, е стигнал като мен, до безпътица и пустота, страх и самота, самосъжаление и невъзможност да спре да се налива в които аз самия бях, преди да попадна, по милостта на Бог, в Анонимни алкохолици, нека честно и непредубедено, доколкото може, да опита от моето лекарство, от моя път към честността- 12-стъпковата програма на АА.