"Незнам..интересно нещо е когато говориш истината и само истината."

Аз може и да съм честен, ама това автоматично не означава, че говоря само истини. И ако говоря истина, кой съм аз да занимавам целия свят с моята истина?! Кой съм аз да се завихрям 24 часа в моята истина и да изисквам до лудост да приемат на всяка цена, на живот и смърт - моята истина?! И за какъв грездей ми е да съм толкова истинен и прав, а пък в същото време да се чувствам объркан - побъркан, нещастен - злощастен, прецакан - надцакан?!..

И какво ще стане, ако не бълвам във всяка ситуация моята истина?! Може би, без моята истина ще се наруши хармонията във Вселената?! Ще се наруши хармонията, щото съм двуличен, когато не излита от вълшебните ми и честни уста всяка секунда по една истина, която оправя, поправя, нарежда, подрежда, ощастливява, вдъхновява всичката жива материя, че даже и неживата?! И тя, неживата, в някои моменти даже оживява от моите истини! Какво вълшебство! Аз съм вълшебник?!

На балансът - мярката в казването или неказването на моите истини, аз им "викам" толерантност и търпение. И в повечето случаи това ми носи радост и покой.