"Един университет искаше член на АА да изнася лекции за алкохолизма."

Да предположим, че лично мен ме канят да изнеса лекция за алкохолизма в Нов Български Университет в София. Предлагат ми хонорар от 500 лева. Аз приемам. Какво мога да споделя пред аудитория от 500 човека, да кажем? Мога да споделям какво аз "ЗНАМ" за болестта "алкохолизъм" - целият опит на първите 100 възстановени алкохолици, описан в Голямата книга на АА. Но не мога да споделя, че това е моят опит, не мога да споделя, че аз съм алкохолик, не мога да споделя, че съм член на Братството на Анонимни Алкохолици. Въобще по време на лекцията нито веднъж не споменавам името на Анонимни Алкохолици, въобще не споменавм за Програмата на Анонимни Алкохолици, въобще не става въпрос за действие по каквито и да е стъпки... Лекцията приключва. И пак, да предположим, че от тези 500 човека, при мен идват трима човека и ме питат какво да правят, защото точно така се чувстват като първите 100, без да съм обелил и дума за първите сто, но съм споделял какво "ЗНАМ" за болестта "алкохолизъм". Да, на тези тримата, мога да им предложа да посетят група на АА. В този момент не съм убеден, дали трябва да им споделя, че самият аз съм алкохолик и съм член на АА. С никого от тези 500 човека не съм правил по време на лекцията нито първа, нито втора, нито.., която и да е стъпка от програмата на АА. Не съм практикувал с никого професионално нашето дванадесето предложение.

По такива хипотетични ситуации в предложение мога да размишлявам и за управителят на приюта, и за кадровикът в корпорацията, и за социалният работник в градската община...

А ето какво пише в статията "Раждането на АА" в сп. "Грепвайн" от юни 1965 година:

"Бил Уилсън и доктор Боб имали планове за разкриване на мрежа от клиники за алкохолици, в които да работи персонал, който да прилага основните положения и принципи на Програмата на АА. И тъй като младото Общество на АА получавало много обнадеждаващи резултати при работата си с алкохолиците, се увеличавала привлекателността на подобна възможност, подобна идея. Бил получил предложение да получава заплата по Програмата на АА, когато му предложили да започне работа в болницата "Свети Томас" за създаване и ръководство на група за лечение на алкохолизъм на комерсиална основа. Когато на една от сбирките разказал за полученото доста привлекателно от финансова гледна точка предложение, той не срещнал одобрение. Алкохолиците решили, че подобен професионализъм ще компрометира програмата на АА."

В Полша съществува фондацията "Батори" по Минесотския модел. В Полша съществува и Братството на АА. На всеки алкохолик, след периода на лечение в клиника на фондацията "Батори" му се предлага да посещава групи на АА и съответно практикуването на Програмата на АА със спонсор. Да предположим, че този алкохолик отива в група на АА, намира си спонсор от тази група на АА и продължава да действа по Програмата на АА. Сега, въпросът е дали този алкохолик ще предложи на новодошъл в групата, в болница или все едно къде, веднага да започне програмата на АА със спонсор, да посещава сбирки в група на АА или ще предложи на новодошлия да мине първо през някоя от клиниките на фондация "Батори"?

Аз не се страхувам какво ще бъде предложено от този алкохолик на новодошлия. Не се страхувам, защото се доверявам на факта, че щом нещо се е появило на бял свят, то е трябвало да се появи и е част от Хармонията не само на Земята, ами и в цялата Вселена. Не се страхувам, защото съм частица от Братството на АА в България - такова, каквото е. Не се страхувам, защото в Голямата книга на АА, в главата "Има изход" след абзаца какъв е полезно да бъде спонсора, пише:"Никой от нас не превръща тази работа в единствено свое призвание, а и не смятаме, че това би подобрило нейната ефективност." И друго пише/вече го споделях/, пак в тази глава:"Малцина, обаче имат щастието да са в такова положение, че да могат да отдадат почти цялото си време на тази работа." Не се страхувам и затова в главата ми няма демони от сорта:"Полски модел", разни фондации, апостолски съвети, списание "Арка" и т.н. Защото за мен причината за ниския процент възстановени алкохолици с днешна дата в Братството на АА не е в демоните, а в мен, защото не си върша моята работа, умирам от страх и търся хора, места и ситуаци да обвинявам, упреквам и съдя... Имам аргументи, железни аргументи да не посещавам места, където има страдащи събратя и сестри... Или, ако посещавам искам само аз да ходя, щото само аз нося точното, правилното, истинското послание на АА. И какво става? Най - полезният, най - истинският вестоносец съм, не сядам на една маса с апостолски съвети и като се огледам - останал съм сам, съвсем сам и самотен...Ами аз самотен бях преди да дойда в АА. И не ми идва на ума да се запитам/за Бог няма да говоря сега/, абе аз да не съм влязъл пак в старите мисловни схеми, моите схеми, моята логика/за болно его сега няма да говоря, че и аман вече - писна ми да се оправдавам с болното си его/, моята желязна логика, която ме доведе до алкохола, чрез алкохола да изисквам от света тиха радост и покой. А сега, без алкохол, чрез демони - пак изисквания, пак очаквания...

И къде е Бог, къде е Трета стъпка в цялата тази какафония?!

Господи, превърни ме в пътека за Твоя мир... Амин.

Редактирано от Sandu62 на 04.08.15 10:42.