В петък на сбирка дойде едно младо момиче, има детенце, мъжът и я е изоставил, живее с баща си, не работи, издържат се тримата с пенсията на бащата.
Момичето дойде с доста подут корем, трудно издържа сбирката седнала дори. Аз не съвсем деликатно я попитах дали не е бременна. Тя ми разказа, че е лежала в болница, и сега се възстановяване. Цироза, може би последен стадий. Пиене, психиката и като че ли не е така увредена, но физически е много увредена. За радост аз не съм запозната в детайли с това заболяване, и не можах да оценя или преценя напълно колко тежко е състоянието и. Ако знаех достатъчно, или бях напълно информирана, щях да се изплаша много, и нямаше да мога да контактувам нормално, това на мен много ми влияе.
След това споделих с лекар, обясниха ми, че това е много тежко, нелечимо, и в този стадий необратимо вече заболяване. Изплаших се, така млада, и така болна. След това говорих с психолог, който ми обясни, че в този стадий летайлния край е близо...
Снощи момичето отново дойде на сбирка, изпратих и въпросите, на които аз самата отговарях преди пет години, поговорихме. Тя ми довери, че е излизала в компания и е изпила една бира. Обясних и, че става въпрос за живота и, и трябва да направи избор, свой избор, дали да живее, или да умира. Компаниите са нещо хубаво, но ако там се пие, тя няма как да се чувства добре, не може да търси търси разбиране, или дори да споделя това, което се случва с нея. Здравите хора не се интересуват от това, че ние сме болни, че за нас алкохолът е отрова, че ние сме много близо до смъртта, ако пием отново. Труден избор, но заболяването е много тежко.
Аз лично, сред това момиче си задавам въпроса, защо жените, или момичетата идват така късно в АА, както всъщност направих и самата аз, много късно, когато нещата са много зле, когато има вероятност за летален край ????
Когато възстановяването е трудно, животът е на косъм, защо се губят много години ...
|