АКО ЖИВЕЕХ на отсрещната страна на улицата и виждах как храбро, но и безнадеждно се бориш с болестта си, ако разговарях с теб понякога, когато не успяваше да избегнеш срещата ни, тогава не бих посмяла да ти кажа това, което искам да ти кажа сега. Ти не би ми позволила, защото щеше да се страхуваш от мен. Щеше да решиш, че участваме в световния заговор срещу теб. Би ме намразила, защото подозирам твоята тайна агония.

Ако се погледнехме в очите, нямаше да мога да намеря начин да ти кажа, че ми харесва как изглеждаш. Не бих могла да ти призная, че не намирам в тебе нищо, за което да те презирам, да ти се присмивам или поучавам. Защото ти не би ми позволила да говоря за пагубната ти болест. И двете щяхме да се преструваме, че тя не съществува.

Ето защо се налага да ти пиша....

Писмо до една алкохоличка -

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите