Алоне, изморително е...
" Трудно ми е да приема, че два пъти в седмицата ще ходя на сбирка и по някакъв ред ще говоря, ще четем, ще пиша лични неща на някой непознат..."
Какво кафе, какви пет лева, какво "трудно ми е да приема"? На лекаря като ти предпише лекарството за каквото и да е било там - така ли му казваш -"трудно ми е да приема да идвам два пъти на хемодиализа и да вземам предписаното ми от непознат човек..."?
Разбира се че имаш избор да не го правиш. Но не обвинявай лекаря, че не е направил възможното. Изборът да избереш да се лекуваш е твой, ако искаш и свой начин измисли, например вместо хемодиализа - зумба и след това кафе с инструкторката.
Дали съм ясна?
Повярвай ми изобщо, ама изобщо не желаех да ходя на никакви сбирки, нито да се срещам с некви изпаднали пияндурници, както тогава мислех за сегашните ми братя и сестри.
НЯМАХ ДРУГ ВАРИАНТ. Разбираш ли, Алоне? Ако пред мен е само смъртта как да избирам аз лечението, а? Как да кажа аз на доктора коя система да ми включи, какво количество и в коя точно вена да ми забие иглата. Припълзяла съм до вратата на АА. Никой не ме кара насила. Сама поисках спасение. Не аз диктувам какво да е лечението и какви хапчетата.
Това движение е възникнало преди 80 г. Стъпките, сбирките и програмата са лекарството. Ако избирам АА - спазвам правилата. Не пия кафета отвън и да се нервя че не ми се получават нещата. Ако не искам АА - търся си друг начин за справяне с проблема.
Ако не мога да приема хемодиализата два пъти в седмицата, а бъбреците ми не работят, мога да се обърна към врачка, хомеопат, телепат, контактьор и към когото си искам. Но ако отида в болницата с неработещи бъбреци и отровена кръв и им кажа - а, не, не мога да приема хемодиализа, това е доста интимно нещо, какво мислиш, че ще се случи с мен?