Ти си направила каквото трябва. Нататък е тя. Изборът е неин. Тежък е, но ти не можеш да избереш вместо нея. Няма как ти да избереш вместо нея да не пие. Няма как ти да избереш вместо нея дали да остане при мъж, който й забранява лечение. Това е нейният диалог със Създателя.
Съвети не мога да давам. Нито пък ти на нея. Само да споделям опит мога.
Моят мъж също не беше ок с решението ми да тръгна на сбирки. Късничко се връщах, кой ще сложи вечерята, кой ще измие чиниите, кой ще приспи детето...Алкохолът не изчезна от къщи нито за ден. За него състоянието ми беше въпрос на глезотия и собствен избор. Не ме спираше, и не ме заключваше, но му беше неприятно. А аз угодничех - чувствах се виновна, че уж не пия, пък не ми е цялото време посветено на изстрадалото ми семейство. И си изпотрошавах краката да бързам обратно след сбирка. Години наред излизах през почивките. В почивен ден като са - готвех и чистех трескаво преди сбирка, за да няма за какво да ми се заядат като се върна...И пак ме гледаха накриво...
Когато става въпрос за живот или смърт, понеже среден вариант както сама знаеш при нашето заболяване няма, няма как да се дават съвети. Един спикер слушах напоследък - той казва - много жени дойдоха в АА, изтрезняха, и спряха да идват, избраха за Висша сила мъжете си.
И аз бях от тези жени доста години...
В ГК, в главата КАК ДА РАБОТИМ С ДРУГИТЕ има много добър опит.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите