Правя деление между мъжкия и женския алкохолизъм. Винаги съм го правила, и имам основания за това, имам опит, имам доста години на неприятни и трагични преживявания. Не съм го прочела някъде, нито съм била обучавана чисто професионално.
Понякога получавам нападки, усещам неразбиране в тази връзка, дори стигам до съмнения в собствената си позиция. Но за радост за кратко, Бог ми показва чрез реални житейски съдби и хора как да развивам мисленето си в тази насока.
Преди пет месеца споделих за едно момиче, което почина, като аз съм все още разстроена и ужасена от трагичната и кончина. Много дълго време се познавахме, бяхме близки, и се обвинявах, че нещо не направих както трябва, не обясних както трябва, или не бях такава, каквато трябваше да бъда.
Преди три седмици се появи нова жена на сбирка, дойде с ясен и недвусмислен вик за помощ, беше много отчаяна и сама. Веднага след сбирката жената направи опит за самоубийство, лежа няколко дни в болница за възстановяване от това състояние, след това беше преместена в психиатрия. Направих веднага асоциация, връзка, и се стреснах. Направих всичко по силите си да и помогна, тя ми се обаждаше по телефона, говорихме с часове, аз и се обаждах, в психиатрията човек има много време да мисли. Жената се успокои, мъжът и се прибра от чужбина заради нея. Срещнах се с мъжа и, говорихме. В началото на срещата той беше леко враждебен, недоверчив, и доста нервен. Полека лека се успокои, започна да споделя, и се успокои, довери се. Много се зарадвах. След това получих обратна връзка от жената, която ми сподели, че е променил отношението си към нея, станал е по-внимателен, и е започнал да проявява повече разбиране към нея. Всичко това добре, дори много добре. Тя се прибра от психиатрията миналата седмица, сравнително успокоена. Но както всички тук знаят това не е нищо, това е само начало, или дори само отправна точка. Съзнателно не съм говорила много за това, за да я подкрепя, да не я изплаша изведнъж, и да не я дестабилизирам или плаша допълнително. В понеделник и се обадих да дойде на сбирка, тя била по това време с мъжа си, имали някаква работа, и се смееше, каза ми, че няма да дойде на сбирка. Приех го, добре, като не иска, не иска, няма да и се обаждам повече, така реших.
Преди малко ми се обади, разказа ми, че мъжът и не е съгласен тя да идва на сбирки, също така казал, че не иска да се среща повече с мен. Аз я попитах защо, каква е причината да не иска да се среща повече с мен, исках да разбера дали аз не съм сгрешила нещо. Тогава тя ми разказа, че свекърва и се е разсърдила на нейната братовчедка, която я доведе на сбирка, и дори е станало нещо като конфликт. Братовчедката, много тиха и мила жена, с която се запознах, е повишила тон, което не било присъщо за нея. Изясни ми се ситуацията, свекървата има мнение за АА, за сбирките, изобщо, за всичко, свързано с АА и алкохолизма. Това е глупост на глупостите, или по-скоро невежество, ниско ниво на развитие, културна неграмотност, манталитет... От всичко по малко, но смесено в правилни пропорции, дава резултат, изпадам и аз самата в цинизъм. И така, семейния съвет решил момичето да не идва на сбирки, и да стои в къщи, мъжът и да я следи какво прави, да и дава лекарства, ограничена от средства и други такива битовизми. Тя се крие от мъжа си, изчакала е той да излезе, и тогава ми се обажда. Иска да се срещнем, иска да поговорим, но как, как ???? трябва да измислим някакви хитрости, за да се срещнем, да мислим някакви игри, за да идва на сбирка, за да получи възможност да получи информация, да има възможност да стане нов човек.
Как да се реагира, как да постъпя ?
|