Здравей, Димитър,
Надявам се си трезвен и днес. На мен също АА не ми прилягаше. Аз отидох да се убедя, че не съм като тези изпаднали пияници (не че ги бях виждала), след което да си тръгна и да продължа да си пия. Да продължа да не бъда алкохоличка. Стана друго. Сега съм алкохоличка и не пия вече година и три месеца.
За първи път отворих сайта на Анонимни алкохолици на 26 години. Припомних си го наскоро, защото дойде на сбирка едно момиченце на толкова. Пиех вино, седях пред монитора и плачех. Знаех, че съм алкохоличка още тогава. Не ме питай как съм знаела, после някой ми каза, че хората, които нямат този проблем никога не си задават въпроса дали са алкохолици.
Работех много, работех добре според шефовете явно, защото точно тогава, на 26, получих повишение и заминах да работя в друг град. Продължих да работя здравата, ковях "стабилна кариера" в голяма международна компания. Моята болест пък ковеше мен, но тогава не знаех това. Аз можех да спирам за сравнително дълги периоди, месеци. Спортувах, работех, намерих си гадже.
Заради гаджето пък не пих 4 месеца, много обнадеждени бяхме и двамата. Четири месеца за 4-5 години връзка, или каквото беше останало от нея накрая. Винаги започвах да пия пак: с работа, без работа, с гадже, без гадже, в добра форма или с две-три-пет кила отгоре...Един колега в университета казваше преди всеки изпит: и сега това като мине, предлагам да пием не от радост, не от мъка, а от обяд.Така пиех последната година и аз, от обяд, че и от сутринта.
Спрях да пия на 33. Дали можеше да е по-рано? Едва ли. Аз съм алкохоличка и НИКОГО не слушам, даже вътрешния си глас, който викаше за помощ 7 години по-рано. Нямаше да повярвам ако някой ми беше казал, че ще си съсипя живота. Трябваше да го съсипя, за да повярвам.
Не знам дали си алкохолик като мен. Със сигурност знам само, че ако си, те чака подобна съдба, при това - ако си късметлия. Защото аз намерих изход и сега живея прекрасен живот. Ако си като мен, знам че не можеш да спреш сам. Накрая, ако си като мен, много бих се радвала да си спестиш последните години на страшни мъки, сълзите на човека до теб, отчаянието на близките, "отвратените приятели".