Чувството на вина,така познато и на мен не бива да трови новия път,по който сме поели.Давам си кураж с простото съждение-не съм виновна,че съм болна.По-важното е сега да не допускам ,доколкото мога разрушителни постъпки,за които ще съжалявам.Ден ,след ден показвам най-доброто ,на което съм способна и донякъде съм си простила,а прошката е много личен избор и изисква абсолютна честност и прозрение.Здраве и баланс на всички

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите