Мисля, че някои хора като стигнат дъното / различно за всеки/ просто осъзнават положението си. Измъкването е съвсем друго нещо. Понякога просто затъваш в блатото. Понякога дъното е толкова твърдо, че се пребиваш. Рядко можеш да се отблъснеш. Понякога е като пясък.

Не зная дали съм стигала дъното, но стигна ли го не мисля, че ще намеря сили като барон Мюнхаузен. Зная ли, но определено човек го осъзнава преди да почне да се търкаля по инерция.

Аз пък винаги съм се чудела защо когато веднъж се измъкнат някои пробват отново. Може би, заради друго дъно. Никак не ми се нрави подземното царство.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите