|
Днес, докато си подскачах сутринта в дъжда бодро и весело ми влезна в главата мисълта за така нареченото дъно. Доста съм разговарял със някои събратя за него и доста наблюдения имам - дай на нашего брата да наблюдава и дава оценки, ама на другите. Особено ако е за намиране на кусури, нямаме равни, но да не се отплесвам. Та моето мнение е, че това е едно колкото относително, толкова и разтегливо понятие. Какво означава стигнах дъното, няма как вече да става по-лошо. Да, ама работата е там, че след това дъно има друго, след него още едно и така до края. Мои приятели си отидоха от този свят, убедени, че те знаят най-добре кое е вярно и как трябва да се живее. Бяха изгубили всичко, но до края те знаеха най-добре. Пусто само дето нямаха късмет и затова бяха стигнали до мизерията. Пък и тоя гаден свят, тия злобни хора, особено най-близките им. Как така не можаха да разберат с какви свестни и добри, но нещастни и без късмет хора живеят. Мъка, мъка, как да не пие човек! Какво друго му остава! Аз в лудницата почти не срещнах човек с проблеми с алкохола. Всички имаха големи социални и лични проблеми, но с алкохола не. Само да си оправят живота и ще спрат да пият. Не в алкохола е работата. Те са там в алкохолното по случайност. Да си починат малко. Да си полекуват нервите. Че то тоя гаден свят как се понася? Та мисълта ми е, къде е дъното за тези хора, които практически бяха загубили всичко и бяха на умиране? Познавам и такива, които нищо не бяха загубили, но бяха толкова зле, че не им се говореше дори. Някои от тях се хванаха да правят програмата и успяха. Честно казано, и досега им завиждам. Да избегнат моите многократни падания и ставания, илюзии и заблуди, лутания и налучкване. Но всеки си има път. Моя е такъв явно. Та си мисля, че дъното е когато нещо дълбоко вътре в теб се скъса. Тогава се пречупваш. Когато просто не можеш да продължаваш да живееш по този начин. Тогава започваш да търсиш помощ. Може да си загубил много, може и малко. Мисля си, че условието за членство - желанието да спреш, всички декларират, че го имат. Но колко наистина са готови на всичко за това? Колко наистина правят първа стъпка. Да осъзнаеш, че си безпомощен, да осъзнаеш, че живота ти върви надолу по някаква урва без спирачки и ти не можеш да го управляваш. Има само едно решение. Пусни контрола! Да, ама как се пуска тоя контрол, като цял живот толкова здраво си го стискал? Но да не навлизам в друг коловоз, та мисълта ми е, че дъното е по-скоро на едно ниво като болестта - когато душата ти плаче и осъзнаваш, че си безпомощен. Ето от това дъно вече може да започне пътят на възстановяването. А иначе дъна много. Много пъти съм чувал, стигнах дъното. Повече няма накъде да падам. И аз съм го говорил това и съм бил убеден, че е така. Но винаги има следващо дъно, докато стигнеш до края. Един мой събрат с големи увреждания ми казваше - вече не ми пука, да става каквото ще. Ами избора си е твой, приятел! Аз съм убеден, че ако този човек се беше хванал с цялата решителност на удавник за сламка, до голяма степен щеше да се възстанови. А иначе всеки може да избере - да умреш преждевременно пиян като куче или луд или да изживееш остатъка от живота си смислено и пълноценно. Аз моя избор съм го направил. Бъдете здрави!
|
Някои разсъждения за дъното
