Казвам си...отървах се от ада на пиещия алкохолик.
И да ми минат такива мисли през главата си припомням колко добре ми е днес като трезвенник.
И благодаря и на бога и на себе си че съм успял да не дакосвам първата чаша.
Винаги си удрям мислен шамар..поощипвам се вътрешно...че не съм като другите.
Които след няколко часа няма да знаят какви ги плещят..а на другия дин ще ги цепи ужасен махмурлук.
Когато спрях да пия..оцених колко хубаво нещо е свежата тр2звенна утрин и трезвен ден по принцип.
Така че...изобщо не ми липсва алкохола.
Нито на физичиско..тито вече и на психическо ниво.
Хората са казали...без дразнител...изчезва и дразнението.
И няма ли апетит за алкохол...няма и пиене.

Където има воля,там има и начин!
TEMPORE NIHIL SANAT!!!