Аз благодаря на Бог, че такива моменти не ми се случват, няма режисирани или сценаризирани такива моменти в живота ми сега, имах един или два пъти една обсесия, която ме измъчва много, и която носи в себе си като изход за освобождаване алкохола, друго не е имало за изминалите четири години и половина, и повече дори. Много дълбоко и от цялото си сърце и душа се надявам и се моля да няма !
Ако все пак се получи такъв разговор в главата ми, знам, убедена съм, че не мога да разчитам на своите си сили, и точно като теб, бих го споделила, дали тук, дали бих се обадила на някой алкохолик по телефона, няма значение. Защото от този "разговор" в главата ти или "ми", та от този разговор до първата чаша или глътка има много малко разстояние, мисълта се материализира ... няма да устоя сама ...
Та, накратко, не ми се е случвало, и се моля с цялото си сърце да не ми се случва, защото изкушението, самата мисъл, направо потръпвам и потрепервам и сега сега, като си спомня, как години наред тази мисъл ме е вкарвала отново и отново в капана на смъртта...
Не бих искала да ти давам съвети, просто си спомних веднага, като прочетох поста ти за една история, която превеждах от Грейпвайн, за искрата, и пердето: "Дали ако видя една малка искрица на моето перде, ей тук, в хола ми, ей сега, дали няма да стана веднага, дали няма да се разтърча, и да взема мерки ??? !!! ВЕДНАГА !... ами разбира се, че ще стана, няма да продължа да пиша тук ала бала портокала, ами ще взема всички мерки, за да не стане пожар !
Ами ако видя искрицата на алкохолизма, да подпалва и събужда лекичко в душата ми своята гадна и неуловима примка, дали няма да обърна внимание, дали няма веднага да стана, и да се обадя на някого, и да споделя, да видя какво да правя ??? !!!
Разбира се, че ще го направя, е, за жалост при тази болест има моменти, в които може и да не се сети човек дори и какво да направи, но Бог дава сили и здрав разум какво се прави ако ... примерно се разгаря пожар !
Трябва да се действа, веднага !!!
|