В опит да реша загадката "кокошката или яйцето", която те тормози:
Леля ми не пие. Едно време даваше да й сипят половин пръст, но след това изведнъж започна да отказва. Наскоро я питам: "Абе помня, че навремето пиеше по малко, защо така изведнъж намрази алкохола? Тя отговори следното: "Не съм го намразила, а преди няколко години се пристрастих. Започнах да пия всяка вечер и да не помня как съм си легнала. Затова спрях да употребявам спиртни напитки". Това тя го каза напълно спокойно, без всякаква емоция; чисто и просто изложи рационалната причина да отказва като й предложат вино. Не е имало нито болници, нито АА, нито терапевти, нищо; усетила е, че нещо не е наред, и е прекратила пиенето въобще.
Да, обаче хората като леля ми са единици. Болшинството от нас стига дъното. Каква е разликата? Според мен: степента на адекватност към реалността. Не случайно от алкохолизъм се разболява голама част от творческото съсловие, т.е. хора с буйно въображение и склонност към фантазии.