Всичко което казваш е едно към едно Стаси, когато волята спрямо алкохола я няма или е учудващо отслабена, ние пак имаме избор, дали да пием или да проявим воля в това да се изправим срещу собствените си саморазрушителни и разрушителни желания и да се доверим на някой който да ни покаже пътя. Програмата на АА е един от пътищата, единственият който помогна на мен, пробвах всичко друго, което си мислех, че може да ми помогне.
Това наистина беше много трудно изискваше се много усилия или воля от моя страна да се доверя на някого аз на себе си нямах доверие, че как да се доверя на някого. Нали аз лъжех на всяка крачка, и най вече заблуждавах себе си за всичко. Мислех си, че и другите лъжат. Всички ми бяха виновни, но най вече себе си не понасях исках всичко да свърши. Да забравя само да си пийна малко още малко за последно. Аве какво за последно ще пия докато умра. Не имам шанс може да измисля нещо. Никакъв шанс нямам.
Беше каша в главата ми.
Въобще не виждах хората от АА които ми предаваха посланието, слушах ги но не разбирах какво имат предвид. Не съм чул че има програма за възстановяване от алкохолизъм а съм присъствал на около 10 сбирки, преди да последният път в който останах АА и се надявам до края на живота си да съм там.
Аз се радвам, че минах през оня ад за да мога сега да оценям всяко малко нещо което ми се случва и да се радвам като малко дете, че съм жив, че съм трезвен, че съм здрав, че карам кола, че мога да си свърша работата без да откачам от страхове и агресия, че мога да се забавлявам с колегите, в АА, в семейството дори когато съм сам. Много обичам да съм сам с мислите си. Преди беше ужас. Но сега е хубаво, имам си нормални проблеми супер, нормални проблеми.