Отговорността за трезвостта, или за живота ми, защото понятията на този етап за мен са идентични, са моя собствена отговорност, няма кой друг да отговоря за това. Може да посещавам пет различни сбирки на АА, да разговарям надълго и нашироко с двадесет и пет човека от АА, отговорността си е само моя, изборът, който правя всеки ден е мой собствен, да живея или да не живея.
Уникалното в АА е не наподобяващата "седянка" от седнали в кръг вид общност от хора, обединени от общо заболяване, подобни "седянки" могат да се организират и формално. Уникалното в АА е начинът за възстановяване, който се предлага там, или Програмата за възстановяване от алкохолизъм, която по своята си същност е уникална, нетрадиционна, несъвременна дори.
Програмата за възстановяване предлага да се остави контрола, обратно на това, което предлагаш ти, да се поемат юздите на контрола върху живота.
Има много фина трудно уловима за мен разлика между това да поемеш живота си в "свои ръце" и да "поемеш контрола върху живота си".
Да поемеш живота си в "свои ръце" за мен означава да поемеш отговорността за живота си, какъв да бъде той, как да продължи, накъде да го насочиш.
"Да поемеш контрола в живота си" за мен означава да го контролираш.
Паралел може да се направи с понятията смирение и примирение или смирение и овчедушие. Смирението е да правиш непрекъснато правилните неща и да не се отказваш, и да приемаш това, което се случва от действията, независимо какво е, това, което очаквам, или не това, което очаквам.
Примирението или овчедушието е да не правя нищо, заради възможен отрицателен резултат, или да избягвам да правя нещо, заради предишен отрицателен резултат, като за мен и двете съдържат в себе си действия, контролирани от предишен резултат.