Днес сутринта както обикновено си прочетох молитвите и помедитирах. Седях си и се помолих да бъда полезна на другите. Беше ми криво. Незнаех защо. Излязох да напазарувам и имах идея да чистя с една жена прозорци, ако тя днес може. Не беше сигурно. Върнах се и тя беше започнала. Попитах я иска ли да и помагам. Не бях се уговорила с нея пердварително. Тя каза да. Попитах какво да правя. Тя ми каза да чистя отвън прозорците а тя стъклата след мен. Даде ми и една отвертка, за да мога да чистя фугите. Започнах и чистихме двете. Аз питах, съобразявах се. След цялата тая работа ми стана едно спокойно, все едно открих себе си, че съм човек, който му харесва да е с дриги хора, да е благ, да не иска да става на неговата. Все едно се върнах в себе си, където никога не съм била. Подарък на Програмата. Благодаря на всички за помощта ви.