Kритикуването понякога се смята за проява на добронамереност или просто за услуга. Случва се критикуването да се оправдава с искреност, честност. А мисля, че да съм откровен, означава да споделям за себе си, за моя живот, за моя опит, а не за другите.

Бих могъл, разбира се, да попитам някого преди да го оценявам или съдя, дали иска да чуе мнението ми; да предложа помощта си в промяна някаква, ако самият той желае. Но ако веднага ми откаже, какво да правя, винаги мога да се заема с моите, а не с чуждите недостатъци.

На мен мотивация не ми липсва. А мотивацията на другите мисля, че не е моя работа. Когато на 22.06.2012 година отидох на първата си сбирка в група на АА не помнех от един момент нататък в предишната нощ къде съм бил с колата, какво съм правил, колко съм пил...Имах нужда от помощ, исках силно някой да ми помогне, вярвах, бях убеден, че не мога да се оправя сам. Толкова много пъти в годините бях опитвал да се справя сам с алкохола. На 22.06. сутринта си признах, че не мога сам. А бях сам. След един от поредните ми запои, дъщеря ми напусна къщата, жена ми работеше в Гърция, а аз бях без работа и почти без пари...Всички условия по Милостта на Бог, за да започна да правя това, което ми предлагат в АА, са били простичък факт. Мисля, че нищо особено не съм направил, само опитах да насоча колкото сила и воля имам в друга посока, не в тази да се боря с алкохола. Аз не си признах, че съм победен от алкохола, аз просто го усетих, че е така; не умувах над въпроса алкохолик ли съм или не съм. Приех го като неоспорим факт и в един момент се доверих на Сила, по - могъща от мен, която да ми отнеме проблема с алкохола. Аз битката с алкохола я загубих. Нямам никакви съмнения относно това.

На 22.03. направих 1 година и 9 месеца трезвост. Нямам и миг през това време да съм пожелал алкохол. Благодарен съм, че съм в Братството на АА. Благодарен съм, че се доверих на Бог, така както Го разбирам. Благодарен съм на всички членове на АА в България, които познавам. Благодарен съм и на спонсора си, и на спонсора си в практикуването на духовността, следвайки 12 - те стъпки от програмата на АА. Защото, ако не го правя бих си останал само един добър православен християнин(това е моята религия) и така рискувам всеки момент да се запия.

Благодарен съм, че всичко това мога да го споделя и с теб.

Господи, нека бъде Твоята воля и управлявай моята, когато съм в нездрав разум. Амин.