В случая трябва да се обърне внимание на думата "хроничен" алкохолизъм, и за последиците от злоупотребата с алкохол при "хроничен" алкохолизъм.
Защото е възможно да се злоупотребява с алкохол и при така нареченият "сладък" алкохолизъм, когато алкохолът се търси като начин на забавление, приятно отпускане, веселби и дори да е част от традициите, социалната активност и приемане дори от обществото. Тогава също може да се стигне до психични и телесни нарушения и заболявания.
Но тук става дума за хроничен алкохолизъм, при който причината не е търсенето на забава, развлечение, веселие и шумни компании, ами става въпрос за мозъчно увреждане, което е причина за пиене, за обсесии, мании, депресии, състояния, които са поискали употребата на алкохол, като средство за успокоение от неприятните психически състояния, става въпрос за така нареченото компулсивно пиене, което се характеризира с криене, срам и самота в пиенето. И то няма нищо общо с веселбите, танците и забавленията. Това пиене е причинено от психически смущения, невъзможност за адаптиране в социума, неразрешими вътрешни конфликти, страхове, комплекси.
Обсесиите, след спиране на алкохола, си остават, те си имат свой живот, и отстраняването на алкохола, ги проявява със страшна сила, проявяват се като с лакмус, ясно и точно, и се усещат твърде болезнено и мъчително. Предприемането на Програмата за възстановяване е единственото възможно решение за потушаване на обсесиите без лекарства, но тяхната съдба не зависи от нас, а от Бог. Ние ежедневно правим усилия, действаме, противопоставяме се на болестта, но не зависи от нас кога и как ще си отидат обсесиите. Преди време, когато наивно вярвах, че след първата година ще се излекувам, и ще стана напълно нов човек, и се питах защо не се променям бързо, защото съм много нетърпелива, и не мога да чакам дълго, тогава говорих с братовчед си, и той ми каза, че Бог може да ме промени и за един ден, но аз емоционално няма да мога да издържа. Точно заради това при предприемането на Програмата действаме, усилията са нашата част от Програмата, но времето и начинът за възстановяване зависи от Бог.
Ние не можем сами да преценим докъде са ни силите, и колко емоционално и психическо натоварване може да издържим. И самата Програма е решителна крачка назад от това какво мислим ние, или как си го представяме, и как мислим, крачка назад, защото нашето мислене не е истина.
В този ред на мисли, няма кака да се прогнозира, или да се предвиди, или да се очаква, че еди кога си, точно при еди кое си действие, ще си отиде точно тази обсесия, която ме мъчи много години, няма кой да го каже, това зависи само от Бог и от неговата милост.
Заради това не може да се каже или да се предвиди точно, примерно от дошли сто човека в АА, като правят едно и също, на дата еди коя си ще се възстановят всичките сто, не може, защото заболяването си има свой живот при всеки, свое време на развитие, поражения, физиология и възможности на организма и така нататък ...