|
Аз обаче, не мога да направя разлика между "алкохолно зависим" и "алкохолик".
Може би, разликата е в етапа на развитие на зависимостта или в степента на развитие.
Бих могла да ти помогна да направиш разликата.
Аз съм си била от дете потенциална алкокохоличка, да, не се учудвай, точна съм, от дете. Тогава обаче е нямало кой да ми даде алкохол, и съм си намерила друг начин да успокояване, храната - храна на воля, храна се дава без проблем на едно дете, нали така ? После си намерих друго успокоително средство - цигарките и алкохола, по малко. После, цигарките по много, алкохола все още по малко. По-нататък, зависимост от човек, невероятно успокояващо е да си зависим от човек, прехвърляш вината на друг човек, действа силно успокоително. После, открих невероятният ефект на лекарствата, химическо успокояване. Още по-насетне, открих как действа много алкохол, с умерена доза лекарства, слава на Бог, че беше умерена ... И така, после вече съм писала за това какво открих.
Баща ми, за мен е човек, който е зависим от алкохола, но не е алкохолик. Той обича алкохола, носи му удоволствие, когато си пийне става забавен, пее, смее се, невероятен компаньон, удивителен оратор. Постепенно стана зависим от алкохола, според мен, всяка вечер той си пийваше ракийка, със салатка. Но, много съществено, когато прекаляваше с алкохола, да кажем след празници, той по няколко дни след това не искаше да види алкохол, разхождаше се за да изтрезнее, и казваше, че не може да гледа даже алкохол. Това е една много съществена разлика, която за мен показва как нормалният организъм реагира на натравянето с алкохол.
Още, след стреса, който преживя с мен, след трагичната ми одисея с алкохола и лекарствата, той така се отврати от алкохола, че близо три години не помисли за алкохол, изобщо, казваше ми така, ти ме превърна в "трезвеник". Защо, защото явно е с ясно съзнание, и има здрав разум, и преценява нещата правилно, отвращението му от алкохола се провокира от моето болестно състояние и умиране. И така, три години той не пи алкохол, и това не се отрази на неговото душевно равновесие, на мислите му, или на действията му. Едва сега, в изминаващата четвърта година на моята трезвост, той си позволи да донесе в къщи алкохол, и да го постави на явно и видно място. Позволи си да пие пред мен бира и вино.
Има разлики, и то съществени, и не е необходимо да си много начетен, или философ, за да ги разбереш.
|
Re: Светът е оцелял защото се е смял. [re: ALONE911]
