Винаги ми е правило впечатление, че дори и анонимен клуба повечето потребители пишат само тук или по- точно пишат с различен ник в другите клубове. Като, че ли са две различни личности.
Едното се дължи на общественото мнение, но другото е собствено усещане за второ качество човек в който като, че ли алкохолика и човека са две различни личности.
Алкохолиците които аз познавам като цяло не се различават от другите хора като цяло. Съществените различия идват много на късен период от време когато твърде малко може да се направи освен изолацията.
Миналата седмица почина един колега от рак. Съпругата му почина преди 1.5 година от алкохолизъм. Казват, че мозъкът й е бил изцяло разложен. Жените издържат много по- трудно на въздействието на алкохола. Странно е различното отношение при двата случая.
Вчера в един съседен клуб прочетох мнение, че алкохолик значи обида.

Аз обаче съм на мнение, че не можеш ли да се приемеш, срамуваш ли се от своите постъпки, ако алкохолът ти действа като призрак, не можеш ли да изживееш проблема и най- важното не можеш ли да оставиш миналото да си отиде, то нямаш бъдеще.
При случай, че не можеш да се надсмееш над себе си и своите недостатъци и дори пороци, то рано или късно те ще станат твой господар. Никога няма да отблъснеш и отношението на другите защото самия ти се считаш за по- долен от тях. Така цял живот ще се въртиш в омагьосан кръг който все повече ще се стеснява додето те смаже.