Аз казвам, разказвам, споделям, че аз имам проблем с алкохола. Всъщност, за да бъда честен, след година и половина трезвост, би трябвало да кажа:Аз имам проблем със здравомислието си, имам проблем в резултат от това, че тялото ми е необичайно, особено, различно, абнормално в сравнение с останалите пиячи, които могат да изпият една - две чашки, дори и повече безнаказано, докато аз започна ли, не мога да спра, просто не мога да спра - смътно усещам как умът ми казва, спри, оливаш се, но тялото ми жадува, иска още, не се подчинява, тялото ми изпитва тази непреодолима, феноменална физическа жажда, нищо не е в състояние да запокити в дън земя, това страстно жадуване. Аз имам проблем с вътрешното си усещане за несигурност, обърканост, неконтролируемост. Имам проблем със страхове, които идват сякаш от нищото и нищо не мога да направя, за да ги отпратя в това нищо. Аз имам проблем, не с егото си, а с болното си его. Аз имам проблем, не с инстинктите си, а с болните си инстинкти. Аз имам проблем с неистовото си желание навсякъде и във всичко да се себецентрирам. Аз имам проблем с извънземното си чувство за себеправедност. Ами, аз нямам проблем с алкохола. Аз търся ефекта от алкохола, единствено и само, за да забравя, за да избягам, за да се скрия от всичко това, което описах по-горе. И още по - истински, аз пия, за да избягам от себе си, като не желая да променям нищо в себе, а в същото време не искам да призная, че аз не се харесвам такъв, какъвто съм. Не се обичам. И затова от сутрин до вечер искам да оправям света, искам да променям жена си, искам да променям дъщеря си, искам да променям приятелите си, искам да променям обстоятелства и ситуации...А, бе аз искам да променя цялата Вселена, защото всичко е кофти, а пък аз съм уникално съвършен в моята уникална безмозъчност и точно аз, нямам нужда да се променям. Моята болест "алкохолизъм" е вътре в мен, в тялото ми, в ума ми, в душата ми. Моята болест "алкохолизъм" не е в чашата, не е в бутилката, не е в хората, не е в света, не е във Вселената. Ако искам да съм добре, каквото и да значи това "добре", аз имам вече решение, имам изход. Трябва да променям, единствено и само себе си, мога да променям единствено и само себе си. За да бъда полезен на себе си, за да бъда полезен на околните, аз мога да променям само себе си. Ако искам. Ако се доверявам на това, което ми предлага братството на АА. Ако обърна посоката на смисъла на моя живот от материалното към духовното. От материалното в достатъчност. Каквото и да значи това. Да се опитам да получа точната емоция, не от това да имам последен модел на "Мерцедес", а да изпитам кефа, че имам дарбата да шофирам прекрасно и това мога да го направя с моята "Шкодичка" от 1997 година. Да се опитам да получа точната емоция от това, че имам добра и разбираща ме съпруга, а не от това, че мога да изчукам пет млади пичета, защото съм задръстен от комплекси и го вдигам само, ако видя нови цици, ново дупе, нови бедра, нови коси, нови, каквото и ще да е там... И всичко това го споделям, защото преди година и половина отидох в група на АА, отидох, защото имах нужда от помощ. Защото не исках повече да съм прав, исках да съм трезвен, радостен и благодарен. Не исках грандиозно щастие, което да трае само миг, колкото един оргазъм. Исках тиха радост в благодарност. Приех помощта, която ми предложиха в АА - практикуване на духовността, следвайки 12 простички правила, принципа, 12 стъпки...

Аз на никого не мога да кажа:Ти, имаш проблем с алкохола. Ти си алкохолик. Ти, не трябва да се заблуждаваш. Аз мога единствено, да споделям моя проблем, да споделям как аз се чувствам, как аз съм се чувствал и какво съм правил и какво правя. Ако на някого му харесва моето поведение, ако на някого му харесва моето физическо и емоционално състояние...Е, може би ще дойде да ме попита какво правя. Има избор.

Иначе, аз мога да споделя моето различно мнение. Това и правя в момента. И всеки може да сподели своето различно мнение. Аз, лично се моля, да приемам честно всичко, което ми помага от чуждото, различно мнение. Ако нещо не ми харесва в това, чуждо мнение, се моля да не е резултат от моята мнителност. Ами, да взема да си призная, че се засягам, защото има нещо гнило в мене и най - лесното е да философствам, вместо да направя нещо полезно.

Даааа...Всичко това за мен. А на вас - както ви харесва.