Дали съм щастлив, че съм алкохолик. Всъщност съм щастлив. Не че се гордея с това, но явно това за мен е бил начина да видя и проумея неща които никога не бих проумял. С алкохол или без алкохол щях да си бъда старият, този който никога не харесвах, този който дебнеше хората какво мислят за него, този който се страхуваше и във всичко виждаше заплаха. Щях да живя старият си живот и да се убеждавам , че това е правилният начин. Щях да се самонавивам, за да мога да продължа да живея без да осъзнавам, че всичко това ме води надолу и завличам не само себе си, но и близките си.
Днес съм благодарен , че съм алкохолик. Научих се да правя неща които преди и в мислите си не допусках, че ще ги правя. Започнах да търся смирението, да признавам грешките си, да се уча да живея и да се харесвам такъв какъвто съм. И всичко това по нов начин, за който допреди не съм и предполагал, че съществува. Всъщност и не исках преди нищо ново. Та аз се страхувах от промените, нали те влизаха в конфликт с моето его и това ме караше да се окопавам още повече. Аз ежедневно вършех неща които да предпазват егото ми да не би да е наранено. Полагах толкова усилия да си го пазя без да разбирам, че то трябва да бъде разбивано всеки ден. Благодарен съм на това което ми дава АА. Благодарен съм, че всеки ден ми се разкрива по нещо ново и че се вкопчвам все по рядко в миналото и не се страхувам от бъдещето.