Харакири,то е ясно ! Не напразно много рядко си пиша моите си личните размисли по въпроси ,които са реални и болезнено съществуващи в нашето АА .Особенно като стана Мара подробната ,хахаха това си е истинско подхлъзване е такава ми е трезвостта с много грешки и неадекватности .То е ясно ,за омазване ,общи приказки,обща култура и надговаряне чрез подмяна на въпроса нещата се отлагат във времето и явно за сега такова е груповото съзнание ,Отсреща ми прасват някоя спекулация от сорта ,че си го меря по трезвеност или и ти и всички са прави и ехо ,ехо да вървим, вървим в живота на шир и длъж и няма край и няма край ама на все същото ,така както е било до сега.Ако си го мерех или продължавах да подозирам, че другите си го мерят с мен т.е. само с мен се занимават и да се занимавам със себе си смятайки ,че всичко ме засяга лично , сега щях да си трезвея от поредното пиене до психиатъра и от бла,блато до сбирка на клуба и отдавна да съм умряла изпълнена с яд и гняв ,защото съм минала от там и аз съм такава не мога да стискам та , ако ще всичко да рухне .Аз си имам моята си трезвост дължаща се на възстановяването ,колкото ми е подарено толкова по единствената програма АА и ако я искам разбира се. Трезвеност ,която си е само моя и по нищо не може да се сравнява с която и да е била друга щото аз с моя си живот не съм ти с твоя си .Има обаче един общ изход ,който прави ,че получаваме неща, които и не сме сънували само защото прилагаме едни и същи мерки за лудостта ,която както знаем е хронична и прогресираща .Винаги на една ДУХОВНА крачка пред нея ,както казва Марк или тя ни смазва и вкочанва , както се казва в братството на АА.Та тогава има много смях и веселие в тези групи ,които са избрали общия изход ,защото си споделят ,кой как е правил същото нещо за своя си различен проблем и как успял или не .Ей такива работи та има и един стадии в който си го мерим и завиждаме и какво ли не ,но и то си отминава да отминава със смях защо този смях ни е най -съкровеният подарък от Висшата Сила защото ,ако не се смеем няма да сме живи и с това и вярата ще умре .Бог ни дава най -невероятния подарък да се смеем на себе си от сърце ,и то всъщност това е промяната .Да се смеем на себе си без сръдни ,даже когато сме се разсърдили .Да се смеем със сърцето си и душата си ,с ума си и накрая може и с гласа както се случи със себе си и със другите заедно .