Не бих лепнала толкова лесно етикет „съзависим” на човек, когото не познавам...

Нормално е да ми пука дали мъжа, когото обичам, е добре, нормално е да ми пука дали детето ми, което обичам е добре. Нормално е да очаквам, че на хората, които ме обичат им пука дали съм добре. Иначе означава, че не сме си толкова близки, колкото си мислим или ни се иска. Нормално е да има взаимодействие и взаимно влияние между близки хора, т.е. съвсем нормална е зависимостта между близки хора. Обратното би означавало липса на любов. Къде е тънката граница между здравословна и нездравословна зависимост?!
Съзависимостта се определя не толкова от чувствата, които изпитваме, а от действията, които пораждат тези чувства. „Съзависим е онзи, който е позволил да бъде повлиян от поведението на друг човек и е обсебен от идеята да контролира поведението на този човек.” - това е определението, което е най-близко до моето усещане за съзависимост. Думичките обсебен и контрол ми се набиват в съзнанието най-силно.

Как се поправят грешки от миналото?! Единствено с действия в настоящето. Затова, когато някой е съгрешил спрямо мен (според моята субективна преценка), аз не искам извинения, не искам чувството му за вина, не искам публично сепуко. Искам единствено разбиране за това как съм се почувствала и правилно отношение към мен към настоящия момент.

Ти за какво точно се притесняваш? За бъдещето, за нещо, което още не се е случило и не знаеш дали ще се случи? За миналото, което не можеш да промениш? За нещо в настоящето? За собствените си грешки, които си допуснала? За нечии чужди грешки?

Синът ти е пълнолетен, не е дете вече ...

Редактирано от шаляляля на 08.12.13 15:02.