Здравейте на всички!Да,темата е много важна.Когато чуя,че някой се страхува за детето си,подскачам до тавана.Защото това беше моят най-голям страх.Просто ад.Та,няма смисъл да спорим за това,че има такова нещо като наследственост,гени и т.н.Естествено,има.Но моят личен опит,в моето семейство е,че мъжът ми и негова първа братовчедка са деца на алкохолици,бащите им са двама братя.Мъжът ми е обременен и по майчина линия,с вуйчо алкохолик.Но и двамата не обичат нито вкуса,нито ефекта на алкохола.Питала съм ги,дали не обичат алкохол,защото са отвратени.Те просто отговарят,че не обичат да усещат това замайване и размиване на действителността,което ние,алкохолиците търсим.Моята фамилна анамнеза е малко неясна,така,че не знам за себе си и какво точно съм наследила.


Но мисълта ми,когато писах снощи беше друга.НИКОЙ НЕ Е ВИНОВЕН!Не са виновни майка ми и баща ми,баба и дядо и всички други хора,които волно или неволно са ми причинили вреди.Не съм била виновна и аз.Откакто съм в АА се връщам назад в живота си понякога и си давам сметка,че сигурно е могло да бъде другояче с мен,да се спра по-рано,да не започна да падам,но практически....де да знам,едва ли...Само че СЕГА вече мога да направя нещо друго,и още как!И мисля,че доколкото мога го правя.Сега вече нося отговорността за живота си,защото вече мога да я нося.И главно защото разбрах,че никой не е виновен.Другите не са виновни,но и аз преди не съм била виновна.Но сега вече съм отговорна,а отговорността за себе си,когато аз самата създавам своята реалност, е СВОБОДА!И възможност за избор!

Разбрах е че единственото и в същото време,ВСИЧКО,което мога да направя за детето си е да го обичам.Без да го измислям,без да го съдя,без да натяквам,без да манипулирам.Приемам и обичам.Това е.