" ще използвам темата да запитам:
Как ви помогнаха близките, било с действие или с бездействие?"

Е точно това исках да попитам и аз!

Малко да поясня за нас - без да задълбавам много приела съм, че наследственост има, но тя сама по себе си не обрича. Сигурно има и случаи, в които лошият пример на родителя служи децата съзнателно да избягват това поведение. При мен притеснението е, че сина вече е тръгнал по пътя на злоупотребата. И онова упорито, упорито, упорито непоправимо поведение на баща му ограничава дори шанса сина ни (по-рано) да разбере опасността.

Малко ми е трудно да влизам в лични подробности защо така или иначе. Ще ми се много да не обвинявам. Ама на този етап сърцето ми не може да направи това. Гърча се безпомощна за детето ми, ... и малоумния му баща.
Той не е малоумен. Просто на моменти се държи така. И прошка никога не иска. Мога да съм снизходителна към него, но как да го оневиня? Би трябвало да мога, ама не мога.

Чедото е силен физически, да ми е жив и здрав, големичък е вече, пълнолетен и ... първосигнален. Лесно кипва. Неоснователно и нагло. Щото така е видял и това е попил. И под влияние на алкохола (и не само сигурно..) не знам какво може да направи.
Иначе ми е добър

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите