|
Драги, Санду6!
Благодаря ви за обръщението към мен: "докторе". От вашите уста в ушите на Висшата Сила - може и един ден да реши да ме направи доктор. Макар че честно казано, не виждам ползата от това.
В едно сме единодушни - макар че каквото и да напиша, за вас май не става ясно, че сме на едно мнение: и двамата не харесваме "Минесота", но по различни причини. Вие за това, че "Минесота" не е АА, аз пък заради еклектиката, заради това, че е узаконен троянски кон на АА и заради още някои неща. Но пък и не мога да отричам, че в терапевтичната и част определено има ценни неща.
Обаче тоя проблем вече не ме вълнува. По ми е интересно друго, на което сега ще обърна внимание - все го отлагах, в книгата ми за алкохолизма не го вкарах, защото оставаше встрани от темата, макар че го имах почти готово като текст.
Честите позовавания на имената на д-р Силкуърт и на Карл Густав Юнг, като специалисти, подкрепящи каузата на АА.
Например в материала, постван в сайта на АА под тежкото заглавие "Статии и медицински доклади д-р Уилям Д. Силкуърт". Не знам защо е било необходимо това заглавие, в тия материали няма нищо медицинско. Само на две неща ще се спра: статията, в който се заключва, "...че истинският алкохолизъм — това е проява на алергия". И тая глупост се доказва на сума ти редове. Разбирам, да се използва като метафора, но като медицинско твърдение... Не е нужно точно тук да се спираме върху огромните различия в симптоматиката на алергииите и алкохолизма, както и в безкрайно различните причини за появата им. Но знанията отпреди 90 години са си знания отпреди 90 години - не само за алергиите, но и за алкохолизма. Вероятно на нивото на една медицинска сестра днес. А и се говори за алкохолизма, доста години преди той да бъде обявен за болест. Ако такива мнения и позовавания ви правят горди - ок, ваша си работа.
Още нещо: твърди се, че "мъничкият доктор", както го наричат, е помогнал на 54 000 алкохолици. :-) :-) Добре де, Силкуърт започва да се занимава последователно с алкохолици и други зависими през 1930 г., когато оглавява градската болница за зависими в Ню Йорк. Умира през 1951 г. Да предположим, че е занимавал с алкохолици 21-22 години, падат му се по 2300 алкохолика на година, на които да помогне - и то, ако приемем, че е лекувал алкохолици, преди да срещне Бил У.! Как става тая работа? Sorry за светотатството, но сигурно ги е събирал накуп да им чете молитви - иначе, ако трябва да им отделя поне половин час на ден за индивидуален преглед, не виждам физическа възможност да го прави, защото му се падат по около 8-10 души на ден, без другите му административни занинания. И тук някаква недомислена полуистина полулъжа.
Другото е по-интересно, позоваването на името на Карл Юнг от страна на Бил У., уж във връзка с лечението на Ролуланд Хазард (Роланд Х.). Това дава началото на цяла сага, достойна за роман - едва ли Роуланд Хазард си е давал сметка, колко известен ще стане един ден, благодарение на това споменаване? Това е единствената му заслуга: че се споменава веднъж в две писма между Юнг и Бил У. - ако наистина е бил той. Но тоя факт става причина за огромни юридически и фамилни спорове, в които се включва цялата фамилия на Хазард, семейството на Юнг и членове от сектата на пастор Бучман, чийто последовател е бил Роланд Х. Включва се и самият Бил Уилсън. Днес в уикипедията на Хазард е отделено огромно място, докато на Силкуърт, уж помогнал на 54 000 души, са отделени едва 3 реда.
Накратко: Роуланд отива при Юнг през 1928 г. за две-три консултации. Лечение изобщо не е имало, а и да е имало - все тая. Юнг прекрасно го разбира, когато казва на Хазард, че алкохолизмът му е безнадежден и за момента е извън възможностите на медицината. Абсолютно вярно! Алкохолизмът още не е обявен за болест, това ще стане 26 години по-късно. Юнг не е шарлатанин и не може да лекува с психоанализа нещо, чиито корени никой още не знае къде са. Но от тук започва спекулацията, която Бил Уилсън често преекспонира. Че едва ли не Юнг препоръчал на Хазард духовния път или организация от типа на АА, защото медицината или психоанализата не можели да лекуват алкохолизъм. Такива неща Юнг никога не е твърдял. Юнг споменава единствено, че някое важно духовно изживяване би променило нещата и че такова преживяване или опит (experians) няма нищо общо нито с църква, нито с други организации. Това се случва 15-16 години преди възникването на АА, а Роланд Х. никога не е бил неин член, той си остава верен последовател на оксфордската група евангелисти. Отгоре на всичко има алкохолни сривове в един или друг период почти до края на живота си. Например през 1936 г. - 8 години след срещата с Юнг - е отбелязан от близките му един такъв рецидив, продължил няколко месеца. Т.е. и духовността не му е помогнала особено. И е нормално, все пак става дума за сериозна болест.
По-интересно е друго, за което не знам алкохолиците дали са наясно. Самият Карл Густав Юнг е имал тежки проблеми с алкохола, продължили няколко години - след като прекратява отношенията си с Фройд и психоаналитиците. Това го тласка към невероятно дълга и тежка криза и е описано много добре в романа "Свят от стъкло" на Морис Уест - фактът е напълно достоверен, а книгата е преведена и на български. Юнг го упоменава накратко и в спомените си. А начинът, по-който постъпва, е изцяло в стила на психоанализата - реконструира от дребни камъни на брега на езерото, край което живее, цялото си село. С уличките, училищата, хората, църквите, за да разбере къде са началата на неврозите му. И успява да спре пиенето. Дори доживява над 90 годишна възраст.
Такива ми работи с позоваванията.
Излезе по-дълго, отколкото смятах, но все някой ще извлече някаква полза.
А анализите на материалите ми от тук нататък ги оставям изцяло на вас. :-)
Новагодин
|
Д-р Силкуърт и Карл Густав Юнг [re: Sandu62]
