|
АБНОРМНА,НЕКОНТРОЛИРУЕМА РЕАКЦИЯ СПРЯМО МИНИМАЛНО КОЛИЧЕСТВО ОТ ДАДЕНО ВЕЩЕСТВО,КОЕТО Е В КОНТАКТ С ТЯЛОТО.
По тая логика, някой има свръхчувствителност и неконтрулируема и абнормна реакция към захарта, защото е диабетик. И е по-добре да пази тялото си от контакт със захарта, защото ще реагира абнормно - като при алкохолизма. И ще го откарат в болница. Следователно, алкохолизмът е диабет. Или друг има абнормна реакция и чувствителност към глутена. При контакт глутенът е опасен за него - като алкохола за други. Следователно алкохолизмът е форма на ентеропатия. Виж, ако глутенът си стои в хляба до човека - няма страшно, както няма страшно ако алкохолът си стои в шишето до алкохолика. Де да беше така! :-)
Не са убедителни такива тези.
Освен това: щом алкохолизмът като форма на зависимост е алергия, то значи и алергията е зависимост. А на алергичния човек непрекъснато му се иска да бъде ужилен, защото е зависим от пчелната отрова. И защото дълго е злоупотребавал с отровата на пчели или пък с цветен прашец, акари, плесени и пр. Смешно е, но просто следвам логиката на Силкуърт. Дано някой не тръгне да измисля дванадесет стъпки за алергичните. :-)))))))
И последно: алергичният пристъп не е интоксикация, а свръхзащитна реакция на организма - погрешно разчетен сигнал за опасност, фактически нямате натравяне. Лечението е чрез постепенно заразяване с веществото, към което човек е алергичен (десензибилизация). Айде по аналогия да опитаме да лекуваме алкохолик с малки дози алкохол.
Психичното и телесното: При болестта алкохолизъм,като че ли става дума за съчетание на двете,а не до причинно-следствената им връзка.
Това е така, и то не само при алкохолизма. Да говорим за причинно-следствена връзка при телесно и психично означава да говорим за това кое е първично, кокошката или яйцето. Нямам предвид причинно-следствени връзки, а цялостен, холистичен поглед. Нещата се случват в психиката и тялото едновременно и заедно, а не едно след друго, просто защото психичното е едновременно и телесно. Дуализмът е само в думите.
Колкото за любовта и вярата – е, на мен не ми е необходимо да ВЯРВАМ, за да обичам някого. Достатъчно ми е да му имам доверие и да го харесвам. Както обичам и харесвам близките си, хората, с които работя, приятелите си. Чувствата и емоциите нямат нищо общо с вярата. А и съм срещал предостатъчно вярващи хора, които реално на никого нямат доверие и никого не харесват. По им е лесно да обичат бог и цялото човечество, но не и отделен човек - готови са да избият всички, които не споделят вярата им.
Новагодин
|
Re: Д-р Силкуърт и Карл Густав Юнг [re: umainiche1212]
