|
Здравейте, аз съм алкохолик. Дълго време отказвах да приема тази истина. Какво ли не правех, за да докажа на другите и насебе си, че мога да се справям с алкохола. Истината е, че първо не исках, а после не можех да спра да пия. Запоите следваха един след друг, провалях живота си със завидна последователност и мисълта, че аз съм си нормален, но другите не ме разбират, светът нещо се е чалнал и т.н. все "приятни" извинения и все причината беше извън мен. Но дойде времето, когато запоите ставаха нетърпими и това водеше до пълна невъзможност да живея нормално. Събуждах се и не виждах никаква перспектива пред себе си, казвах си ето и днес съм сам, няма какво да правя, гадно ми е, искам да поспя и единственото, което правех е да си купя още алкохол и да продължа да пия, после да припадна за около половин час и после старата песен на нов глас. Стигнах и до токсикологията. Ха, ха, ха. Там ме оправиха физически, изписаха ме, взех едно такси - нямах търпение да се прибера вкъщи, не знаех какво ще правя. То си дойде само - слязох от таксито и веднага си купих алкохол. Нов запой. Е, вече имах решение - има токсикология, когато ми призлее ще тичам натам. Заблуда, след седмица пиене ми стана зле, рекох си време е да тръгвам за токсикологията, но ... там не ме чакаха, просто хората отказаха да ме приемат. Изтрезнях сам. Не се поучих и оттова. Трябваше да отида след време на контролен преглед, но аз се приведох в такова състояние, че ме приеха по спешност. Лежах в болницата, три системи ми се вливаха едновременно, чувствах се като парализиран, но мозъка ми работеше. На сетринта поисках да ме изпишат. Не послушах съветите на лекарите. Тръгнах си. Чудех се дали пак ще си купя алкохол, прибирайки се към вкъщи. Не го направих. Започнах да работя сериозно по програмата за възстановяване на АА. Нещата взеха да се подреждат. И ето - безумието отново се появи - на десетия ден, без да влагам капка мисъл реших да проверя какво става с моя алкохолизъм - купих си алкохол и пих. Спрях се. Усетих, че нещата вървят към закономерното - нов запой. На сутритнта бях благодарен, че съм устискал, но бях гузен. Не признах пред групата какво съм направил. Мина месец. Отново безумие - пак алкохол, този път цяла нощ и на следващия ден. Отново бях гузен, отново не признах какво съм направил. Не ми увира главата. Единственото, което ме спасява за момента е да не пия "само за днес". Замисля ли се "вчера" в главата ми изникват всевъзможни угризения за проваления ми живот, за обидите, които съм нанесъл, за грешките, които съм допуснал. Замисля ли се за "утре" идват страхове - как ще я карам. Май е по-добре да не мисля и да живея само за днес, пък каквота ми е писано.
|
Безсилие
