Здравейте, аз съм алкохолик. Дълго време отказвах да приема тази истина. Какво ли не правех, за да докажа на другите и насебе си, че мога да се справям с алкохола. Истината е, че първо не исках, а после не можех да спра да пия. Запоите следваха един след друг, провалях живота си със завидна последователност и мисълта, че аз съм си нормален, но другите не ме разбират, светът нещо се е чалнал и т.н. все "приятни" извинения и все причината беше извън мен. Но дойде времето, когато запоите ставаха нетърпими и това водеше до пълна невъзможност да живея нормално. Събуждах се и не виждах никаква перспектива пред себе си, казвах си ето и днес съм сам, няма какво да правя, гадно ми е, искам да поспя и единственото, което правех е да си купя още алкохол и да продължа да пия, после да припадна за около половин час и после старата песен на нов глас. Стигнах и до токсикологията. Ха, ха, ха. Там ме оправиха физически, изписаха ме, взех едно такси - нямах търпение да се прибера вкъщи, не знаех какво ще правя. То си дойде само - слязох от таксито и веднага си купих алкохол. Нов запой. Е, вече имах решение - има токсикология, когато ми призлее ще тичам натам. Заблуда, след седмица пиене ми стана зле, рекох си време е да тръгвам за токсикологията, но ... там не ме чакаха, просто хората отказаха да ме приемат. Изтрезнях сам. Не се поучих и оттова. Трябваше да отида след време на контролен преглед, но аз се приведох в такова състояние, че ме приеха по спешност. Лежах в болницата, три системи ми се вливаха едновременно, чувствах се като парализиран, но мозъка ми работеше. На сетринта поисках да ме изпишат. Не послушах съветите на лекарите. Тръгнах си. Чудех се дали пак ще си купя алкохол, прибирайки се към вкъщи. Не го направих. Започнах да работя сериозно по програмата за възстановяване на АА. Нещата взеха да се подреждат. И ето - безумието отново се появи - на десетия ден, без да влагам капка мисъл реших да проверя какво става с моя алкохолизъм - купих си алкохол и пих. Спрях се. Усетих, че нещата вървят към закономерното - нов запой. На сутритнта бях благодарен, че съм устискал, но бях гузен. Не признах пред групата какво съм направил. Мина месец. Отново безумие - пак алкохол, този път цяла нощ и на следващия ден. Отново бях гузен, отново не признах какво съм направил. Не ми увира главата. Единственото, което ме спасява за момента е да не пия "само за днес". Замисля ли се "вчера" в главата ми изникват всевъзможни угризения за проваления ми живот, за обидите, които съм нанесъл, за грешките, които съм допуснал. Замисля ли се за "утре" идват страхове - как ще я карам. Май е по-добре да не мисля и да живея само за днес, пък каквота ми е писано.

Благодаря за откровението, Rimon!
И аз в началото пиех и ходех на сбирки, и не си признавах. Мълчах като ремсист на разпит месеци наред. Срам ме беше. И пиех, и ходех. После чудото стана. И вече 5 чудодейни години.
Не се отказвай. Ще успееш.
Пътят е АА.
Бог да е с теб.

http://www.24chasa.bg/Article.asp?ArticleId=1374520

Rimon, дали ще признаеш че си пил или не, това няма особено значение. Нали вече се е случило. С теб, не с някого отстрани. Като си признаеш, най-много да се почувстваш не толкова сам и да видиш че има и други като теб. Сигурно вече знаеш, че алкохолизмът е заболяване, а никой не е виновен за това че е болен, не сме си избирали болестите. Но всеки от нас е отговорен за възстановяването си, нали след като си видял проблема, искаш да го отстраниш или поне така правят нормалните хора. Лошото е, че ние не сме точно "нормални" хора, и виждайки проблема, дори съвсем ясно, дори с много примери били те лични или на околните, понякога отричането на това, че имаме проблем е толкова силно, че продължаваме да пием до смъртта си. И то не смъртта е толкова страшна в случая, струва ми се, а пътят до нея. Докато умре в непрекъснати запои, алкохоликът е тъжна гледка. И опасна - и за себе си и за околните.
Какво е това, което ни кара да го правим, това невероятно безумие в главите ни, което ни тласка към такъв незаслужаващ да се живее живот и какъв е изходът от него, го разбрах с течение на годините от Програмата на АА, от приятелите си там, от спонсорите ми. Получих шанс за живот, за пълноценен и щастлив живот, за възстнановяване на всичко онова, което алкохолът беше разрушил, откраднал, прогонил. Вместо да умирам с години в някоя болница, лудница или канавка, мога да живея, да живея истински и да благодаря всеки ден за Даровете на трезвостта.
Щом аз можах, всеки ще може. Само не се отказвай при първите трудности. Да, животът боли без упойка, но и радва повече. Ще видиш.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Много се радвам на прочетеното тук, точно това всеки ден си повтарям,
и го повтарям на сбирките, след като един алкохолик има информация за болестта си, знае какво е положението, има пред себе си своя неприятен и драматичен опит, стигнал е до Анонимни Алкохолици, има пред себе си Програма за действие, има хора, които са болни като него, и могат да помогнат, следователно има светлина в тъмния тунел на пиянството и мизерията.

Оттам насетне като като чуя някой да ми казва многозначително,
че е алкохолик, аз го апострофирам, ти си алкохолик, но вече ИМАШ ИНФОРМАЦИЯ, ИМА ХОРА, ИМА ПРОГРАМА И ОТГОВОРНОСТТА Е ТВОЯ.

Отговорността за състоянието, за поведението, да мислите, за действията, за живота е вече моя, това го пиша, като ясно съзнавам, че изобщо не е лесно това да се реализира на практика, лично аз цял живот бях свикнала да делегирам поемането на отговороността за живота ми на други хора, без значение кои са и къде.

Това осъзнаване за мен специално дойде изключително трудно, но след като съм го осъзнала, вече съм отговорна аз самата да го приложа в моя живот, но и да го повтарям, ако трябва всеки ден, на всеки, който мрънка и недоволства или се лигави, отговорността е твоя : няма семейство, приятели, родители, общество, президент и тъй нататък, аз самата съм супер изобретателна в това да намирам отговорни за състоянието ми, и поради това не ме учудват и другите в подобни опити.

Не е лесно, но е забележително, свободно, вдъхновяващо и предизвикателно, да поемеш отговорността за своя живот, тук и сега.
Опитай !

Здравей и от мен Римон.
Какво да ти кажа,в твоя пост доста много виждам и себе си.
Дълго и на мен не ми увираше главата за проблема ми с пиенето,но накрая когато бяг на една крачка да загубя и дом ,семейство и работа,пък и уважението на близките и приятелите,тогавами светна като един огромен светофар докъде съм я докарал с алкохола.
Понеже виждах че повтарях баща си на 120 процента,не на 100.
А всъщност не исках уж да съм като него.
Понеже той умря от алкохол,по кръчмите и заради приятелите си,като семейството го имаше там за някакво досадно задължение,едва ли не като грешка на младини,и му се живееше като на тинейджър.
Така де,та забелязах и аз ,че съм на път да остана сам,презрян от дете и жена,и да свърша живота си сам с бутилка е ръка между четири стени в някоя квартира

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите