Знае, че има проблем, диагностициран е, опитвал е да спре доста пъти, повечето - без лекарска помощ, но с назначени за случая лекарства (отскоро - и диазепам, с отлични резултати за 2 седмици, последвани от илюзията "нищо няма да ми стане от 1 бира")... Но не цени себе си - всъщност е съзависим към хора с проблеми, с които е работил служебно, а такива са присъствали и в личния му живот (по-осезателно една неуравновесена жена), което донякъде предизвиква силни емоции и депресия. Не цени и не обича достатъчно себе си, за да го направи докрай, а компенсира ниското самочувствие със стремежа да помага на хората... Всъщност има доста (даже повечето) от чертите на съзависимите както са описани в "Никога вече съзависим" на Мелъди Бийти (книгата взех за себе си). Освен медикаменти, определено му трябва психотерапия, приятелите май не се справихме достатъчно с разбирането, обсъждането и подкрепата - има кътчета в душата, където може да надникне само специалист...
Днес беше по-тежко (всъщност не помня толкова тежко състояние даже и с водка, а от тогава знам 3-4, и то отдавна), затова и говоренето беше несвързано... Вдигам ръце като партньор, ще го мисля като приятел...

Редактирано от shewerewolf на 31.03.12 02:56.