Привет и от мен!

Това, което пишеш е някаква много далечна сянка от миналото ми. И аз бях като теб. Гняв, "последно" за пореден път, разочарование, ново "последно" и т.н. и т.н.

Не мога да живея с човек, който ме лъже, че иска да промени живота си...

По всяка верояност не лъже. По-верояно е да иска, но да не може. Борбата не е лесна, алкохолизмът е болест - със сигурност си го прочела много пъти в този форум. Алкохолизмът също така е "семейна болест"- засяга не само алкохлика, но и всички около него. Обикновено и зависимият и човекът до него страдат от еднаква лудост. С тази разлика, че единият не пие. Този, който пие е обсебен от мисълта за алкохола. Този, който не пие- също ("къде го е скрил?", "ще се напие ли и тази вечер"). Този, който пие, пие защото е виновен другия- който не пие ("не ми обръщаш достатъчно внимание", "студена си", "всички други са по-важни за теб", "използваш ме", "ядосваш ме" и т.н. и т.н.). Този, който не пие се опива от нещастието си ("ако можеше само да спре да пие", "ако можеше да ми обръща малко повече внимание", "ако можеше да не се заглежда по тази и онази", ако можеше еди-какво-си щях да бъда много по-щастлива). Много често жената (приятелката) на алкохолика оставя един, за да си намери друг. Намирайки другия в началото си мисли, че той е ТОЛКОВА различен... до момента, в който не открие, че е абсолютно същия. Това е нашата лудост- да си намираме проблемни хора. Защо го правим? Отговорът е различен и всеки трябва да го открие сам за себе си. В Ал-Анон (група за близки и роднини на алкохолици) правим точно това:

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Редактирано от mifive на 30.04.12 14:17.