|
Здравейте,
Доста неща изчетох в тоя клуб и реших да споделя.
Напоследък съм твърдо убедена, че съм алкохоличка. А тъпото е, че никой не ми вярва... Казах за проблема си на двете ми най-добри приятелки - отговорът от едната беше "Абе я си пий щом ти е гот и си свиркай, нищо ти няма", а другата ми каза "Не, не си алкохоличка, ти не си виждала алкохолик, ти си просто пияница и проблемът ти не е в алкохола, а в главата".
Та... пия всеки ден, и то не малко... някъде около 150-200 гр. твърдо, предимно водка. Понякога лятото пия само бира, но не мога да изпия повече от 2 бири. Пия само вечер, след 19 или по-късно. Никога не съм могла да пия през деня или не дай Боже сутрин. Пия предимно вкъщи сама, когато изляза някъде с приятели обикновено нарочно тръгвам с кола и нищо не пия или пък пия 2, максимум 3 малки водки за дълго време, ако съм без кола. Но ако не съм пила, пия като се прибера... набързо стотина грама и си лягам. Понякога, макар и много рядко, пия повече от 250, но тогава се напивам, става ми лошо, повръщам... на другия ден не искам да се сещам за алкохол и наистина не пия. Добре че тия моменти са не повече от два пъти в годината. Но това не променя нещата... Сутрин като се погледна в огледалото, ми се гади от себе си - нездрав вид, торбички под очите, гадно ми е в устата. И естествено идва доброто намерение никога повече да не пия. Но до вечерта ми минава, оправям се и пак пия. Започнах да забравям. Изпитах истински ужас, когато една приятелка ми каза какво сме говорили вечерта по телефона, а аз нямах никакъв спомен за това.
Явно не мога да съм като нормалните хора, които пият навън с компания, а сами не. Аз правя точно обратното.
Досега не съм се опитвала умишлено да не пия, сега ми е за пръв път.
Реших да спра, реших от днес, надявам се да се справя. Имам една бутилка, ще се опитам да не я пипам
Но май имам нужда от помощ...
|
Признах пред себе си
