"Да определите това, можете само вие самите. Много от сегашните членове на АА си спомнят, как са им говорили, че те не са алкохолици и са ги съветвали просто да развиват у себе си силата на волята, да променят обстановката, повече да почиват или да си намерят някакво ново хоби. Но тези хора в края на краищата се обръщаха към АА, защото дълбоко в душата си разбираха, че алкохолизмът ги е победил, и те са били готови да опитат всичко – само и само да се освободят от своята зависимост от алкохола.
Някой от тези хора преминаха през тежки изпитания, преди да разберат, че алкохолът не е за тях. Те пропадаха и алколизмът ги доведе до кражби, лъжи, измени, а след това и към убийства. Отнасяха се лошо към своите задължения на работа, а семейниите отношения станаха непоносими. На тях за нищо не можеше да се разчита. Те опустошаваха себе си физически, психически и духовно.
Но сред тези, които се обръщаха към АА, имаше и други със значително по-благополучни биографии. Те никога не са били в затвор, не са се подлагали на хоспитализация, а техните неумерени “пийвания” не са били забелязвани нито от приятелите, нито от близките. Но колкото повече разбираха какво е алкохолизма, толкова по-страшно им ставаше и те отиваха в АА, недочаквайки болестта да ги заведе твърде далече.
За членовете на АА има само алкохолици и неалкохолици, а „умереният алкохолик“ е илюзия. И само човек сам за себе си, може да определи зависим ли е от алкохола или не."