Хм, колкото пъти те чета, Ратна, толкова пъти се ядосвам, сега се ядосвам повече, защото в МОМЕНТА НЕ ПУША, и съм доста така,в необичайна за мен кондиция, но това е мой пролем, изобщо, ако се ядосвам, това си е мой проблем, но все пак, каква е това твоето мислене бе, толкова ме впечатляваш с упоритостта си, най-вероятно приличам много на теб, та затова така се влияя от написаното ти.

Гадостите на живота, търпят, сдухани, някои имат, други търпят, защото нямат това, което пък другите имат, духовни понятия с цел лична изгода...

Боже........... направо нямам думи, ама всъщност аз имам доста думи в запас и ще отговоря.

Абе, Ратна, кой ти ги говори тези работи, те не са верни.

Ето, живота ми го показва, моят собствен живот го показва.

Аз имах всичко, което е необходимо на едно момиче, за да постигне това, което според теб е недостъпно за "други", ама за кои други и ти не знаеш.

Имах толкова качества, толкова способности, че просто можех да превърна всяко нещо, с което се захвана в мой успех.

Постигнах много успехи, недостъпни за другите, да, другите просто не знаеха как успявам.

Никога не съм търпяла много, никога.

И най-накрая попаднах в психиатрия......... дали това е парадоск ?!

Още като дете, това е много интресно, още като дете, си спомням, се развиках на баба си, много сериозно, и тогава татко се изплаши и ми направи много сериозна забележка, интересно е, тогава, като дете, нерви, ядосвания, обида, едно дете защо реагира така, сега, сега вече имаме оправдания : сдухан живот, критическа възраст, гадостите на живота, разочарования, а сега де, кое така може да подразни едно дете, облечено, нахранено, обгрижвано, обичано, а Ратна, кое може така да вбеси едно дете, и то да започне да вика и да се ядосва на баба си, това не е нормално, според мен, това не е покорство, това е болест, Ратна, това е болест, както и това, което си написала, е болест, но не го осъзнаваш.

Как може обаче да се помогне, тук не съм влязла, за да ти правя анализ и да те соча с пръст, защото и аз съм такава като теб, и знам прекрасно за какво страдание става дума, но и знам, че наистина си отиде една жена, която познавах, от алкохолизъм, да, една жена, болна от алкохолизъм....

Как може да се помогне, защото на мен, за да съм днес така, на работа, да съм добре, да не пия, да не пуша, да, това не го вярвам, та ще го напиша още веднъж, да не пуша, да не съм пила лекарства, да съм спортувала, да съм се облякла добре, да мога да стоя и да говоря, Ратна, не покорно, говоря много серизоно на хората, и те ме приемат вече сериозно, не се покорявам, напротив, смирявам се, на това трябва да се обърне внимание, смирявам се, не се покорявам, смирението не е ОВЧЕДУШИЕ И ПОКОРСТВО, НЕ Е.

Има една много сериозна заблуда в теб, и тя определя и другите, те се мултиплицират заблудите, и нямат край.

Има една сериозна заблуда, и това е, че духовните понятия са само думи и то с цел лична изгода.

Това НЕ Е ТАКА, ТОВА Е ИЗМАМА,

ДУХОВНИТЕ ПОНЯТИЯ ОПРЕДЕЛЯТ НАЧИН НА ЖИВОТ,

И ТОЙ Е ЖИВОТ НА ДУХОВНА ОСНОВА,

ТОВА НЕ СА ИЗКРИВЕНИ ДУМИ, А СА ДУМИ,

КОИТО ОПРДЕЛЯТ ПРИНЦИПИТЕ НА ЕДИН НАЧИН НА ЖИВОТ,

ПРИ ТАКЪВ ЖИВОТ НЯМА ЛИЧНА ИЗГОДА,

ИМА ЖЕЛАНИЕ ЗА ПОМОЩ,

ИМА ЛЮБОВ,

ИМА СЪСТРАДАНИЕ,

ИМА ОБИЧ,

ИМА МИЛОСТ,

ИМА БОГ...