Re: Умря девети подред... / Взаимопомощ / Алкохолно зависими

Бога да го прости.Пътя към духовното е бавен.И трънлив.Много често са ми се чудили,как мога да вярвам че господ щял да ми помогне да спра да пия?!Незнам и за мен е чудно все още как стана,но в момента на прелома и промяната-лично за мен ,като че ли наистина нещо се случи,нещо свише.По отчаяно и по искренно не съм се молил за живота си и доброто на близките ми.Помня само че имах едимн неистов плач в къщи(аз който толкова малко плача),в който си рев,ред сълзи и сополи,плаках с болка в сърцето и за себе си,и за жена ми,и за детето ми,и за баща ми който умря от пиене,и за майка ми че и се отплатихме с баща ми с алкохол и неблагодарност,ревах и за всички мои познати и хора живи,пък и умрели от алкохол,ревах и стенех и за хората знайни и незнайни с тоя и подобни проблеми.След няколко такива неистови рева,се почуствах странно облекчен и озарен от нещо ново.Благодарността че съм жив,че нещото там отгоре какво и да е е имало все пак някакъв план за мен,да ме прати да живея в държава където алкохола е безумно скъп(най-вероятно с оздравителна цел),че божеството явно ме е надарило с куп болести с мисълта след като съм на колене от прекалено много болежки,най-после да започна да живея здравословно,надарило ме е с наъ-търпеливия човек на света съпругата ми,както и с едно страхотно красиво и добро дете сина ми.Като го гледам и ми се плаче,че съм му причинявал неволно тоя кошмар.Той е само дете и с нищо не заслужава това.Прееспонирах се във времето назад и видях себе си,разреван по нощите,когато след поредния скандал баща ми отиваще да си допива,бързайки да иде пак в кръчмата ,от която се беше върнал преди малко.Питах се вечно като малък,аз явно съм виновен татко да пие.Накрая тоя стрес и вечните проблеми у дома ме направиха и мен алкохолик.Сякаш предадох маика ми.Тя жената от всичко най-много искаше да не тръгвам по алкохолните стъпки на баща ми.Но примера е голяма работа,особеенно лошия за съжаление.Мислейки си това се замислих,нима искам това за детето си?Да се повтори всичко отново.Все съм си мислел че около мен и родата ми тегне страшна прокоба.Неведнъж баба ми е разправяла че с комшииката с която не могат да се понасят в бг,че тя е направила така от завист майка ми ,пък и после баща ми да идат в черната,да имат само проблеми,пиене,изневери(от страна на бащами) и да не видим добро до девето коляно.Винаги съм бил малко или много атеист за такива неща.Но с оглед на случилото се в живота ни,си мисля че наистина може и да съществува такова зло,огромната завист,особенно когато по-простия завижда на по-интелигентния..по малките градове.Доста често се замислям че рядко има случайни неща.Но не искам да им давам власт с мислите си на такива хора,действащи с магии и баенета за лошо.Каквото и да са ни проклели,ще следвам своя път на трезвенност,няма да им се дам.Човек трябва да си помогне сам,за да му помогне и господ.!!!Иначе само с вяра не става.Искат се и усилия и конкретни действия.Ако хората имаха повече вяра в себе си и в това че могат наистина да не умират от алкохолизъм,света щеше да е друг.И аз изпратих почти всички приятели на баща ми,пък и него на оня свят от алкохолизъм.Лошото е че в бг е много трудно да убедиш някого че има проблем.Нали знаете до последно алкохолика няма проблем!Всички други му се месят на пиенето.В последните години като се пробвам лекичко покрай някой мои приятели (които сериозно са в материала),ми казват че нещо съм се смахнал.Те нямали проблем.Ти ми викат,след като не пиеш и не пушиш искаш целия свят да не пие и пуши.На нас така ни е кеф,да си ровим в лайната и тинята.Ами няма смисъл реално,до това достигнах.Дано да узреят за проблема си,преди да съм ги изпратил със свещ и сме им яли житото.Казвайки им тези неща на майтап,за секунди ме изгледаха като мюлсюлманин свиня в селска джамия