След 4 дена ще станат 7 месеца от както спрях да пия.Благодаря на Бог ,за което.
Няма пиене ,няма махмурлук,няма ги простотиите,които сътворявах,много неща ги няма ,ама много бързо могат да се появят пак ,ако продължавам да се фукам и ако се помисля за оздравял.А ми минават понякога такива мисли.Имам ги за престъпни мисли.Аз да оздравея от алкохолизъм е толкова възможно ,колкото и някоя банка ,на която дължа пари да вземе и да ме забрави.Няма такова нещо.
Преди около две три седмици разкрих нещо.По-рано като си къркорках и се будя през ноща,надигам си аз водката ,лекичко така ,финно ,с кеф ,обаче като се сетя ,че идва сутрин и ме хваща яд.Сега ще се светне ,хората заминават на работа ,а аз трябва да продължа да пия.Ми ,щото съм почнал.
А феродо няма.Демек изпитвам угризения,гузен съм,че хората ще бачкат ,а аз пия.
Сега ,обаче понякога се будя през ноща и си викам-аре беее ,няма ли да се светне по-бързо ,че имам много работа.Т.е.дойде ми желанието за живот.Докога -не е ясно.Докато се държа здраво за АА И НЕ СЕ ПУСКАМ .Дотогава.Пусна ли се-майко мила.Ясна ми е картинката.Ще се увъртя доволно,даже предоволно.Няма толкова значение докъде съм стигнал-най-важното е да не спирам да общувам всеки ден с хора като мен ,за да не се помисля за оздравял и да посегна към чашката.
Не минава ден ,обаче някой човек , или институция да ми подлагат трезвеността на изпитание

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите