|
Ето кое ми доказва за пореден път колко наистина съм тъп,че досега над 20 години когато се опитвах да спра да пия,или да се науча да пия не се сетих,че "ми трябва ВОЛЯ"...
Както и да е-сега съм благодарен за това,че накрая видях къде е изхода от алкохолизма ,но въпреки това бих могъл да се замисля дали въобще ми трябват Анонимни Алкохолици,или бих могъл с ВОЛЯТА си да си наредя живота-ей така без много да си давам зор и просто да не пия, и да се радвам на всичко около мен,но...
Помня Коледата на 2005 година,когато бях с майка си у дома,тя си легна в 22ч след като си погледа ТВ,а аз останах в хола сам,с една свещичка забита в една зелена ябълка,изчаках да стане 24.00 на 25.12. и се молех-доста упорито, и със сълзи на очите се молех на Бог(за Когото предполагах,че съществува),това да ми е последната Коледа,в която съм сам навръх Бъдни вечер.Не знаех какво ще стане,не предполагах,че след този Празник ще станат наистина доста чудеса,че няколко пъти ще съм за пореден път на косъм от смъртта,че ще намразя тези,които ме спасиха когато паднах на главата си,но не умрях,защото те ми помогнали докато дойде линейка-просто не предполагах какво ще ми се случи,какво няма да ми се случи за да стане така,че наистина Коледата на 2006 да не съм сам.Благодарен съм на Бог за това,което се случи,без аз да имам някаква заслуга по никакъв начин за това то да стане реалност.
Във връзка с това,което стана през 2005 -стана така,че след два дни-на Стефановден,аз пийнах "едно-две",после съм влязъл в зверски запой,спомням си как по едно време лежах на леглото,повръщах,треперех и чувствах,че сърцето ми спира и бях наистина БЛАГОДАРЕН за това,че най-накрая АДА ще се свърши,но...уви.
Свестили ми в Интензивното и съм излязъл от поредната(мисля трета) кома,оправиха ми панкреатита(от който доста хора умират),и ме изписаха от болницата след около седмица,защото вече не ми се стоеше там-исках "да работя,да живея" и тн.Преди да ме изпишат,още помня Ивелина(лекарка,която познавам,и която притеснено гледаше резултатите от изследванията ми) и когато поговорих с нея за състоянието ми,тя каза,че нещата са наистина много сериозни,че трябва НИКОГА повече да не пия алкохол,да избягвам цигарите,кафето и още доста други вредящи ми неща,а аз със сълзи на очите и благодарих и казах,че това няма да се повтори.
Вярно е,че за около 20 дни не се повтори,но малко по-късно(може би към 25-я ден),аз отново без да се сетя "да си наложа поне малко ВОЛЯ",съм вкарал едно питие,дори не помня как съм го направил,но помня края на този около 20 дневен запой,при положение,че се постарах наистина да не пия "ЗАВИНАГИ"...
Веднъж като си стоях у дома,след поредното "препиване" от доста поредни дни,аз за пореден път се замислих(тъй като се смятах за "голям мислител" и "много интелигентен") за това,което става с мен и се сетих нещо,което ме накара коренно да променя мнението си за себе си,но това по никакъв начин не успя да ме накара да престана да пия.В проблясъците на някакъв пиянски "разум" си казах,че ако едно магаре отиде някъде,където не трябва,направи някаква простотия,навярно ще му ударят една тояга и то ще избяга.Ако втори път направи така-ще има отново тояга,ако трети път си позволи да изпита дали нещо се е променило относно "тоягата" и при положение,че я види навирена над себе си,то навярно ще избяга,но..аз в продължение на доста години не само,че не бягах от тоягата,а сам се нагаждах да ме извъртят по гърба,а после почвах да се оревавам колко боли,колко е страшно и как НИКОГА ПОВЕЧЕ няма да отида натам,че да ми натъртват гърбината.
Това бе доста години и накрая през 2006,през зимата,когато щях да се изгърмя от балкона,след като излязох за пореден път от изтрезвителното и се побърквах,аз имах Шанса да открия това,което над 20 години съм търсел-трезвеност,която не успях да постигна,която бе и е напълно безплатна,но..има едно МАЛКО условие-да призная и приема,че сам не мога по никакъв начин да спра да пия,да живея без нуждата да пия,и че сам няма да мога да се справя с това,което е в мен,и което ако не върша каквото е необходимо,така или иначе ще ме довърши когато и да е.
Имах невероятния Шанс да получа Посланието на Анонимни Алкохолици и въпреки,че след едногодишно бродене в АА,извън АА,по разни други терапии,опитите ми "сам да се оправя",накрая след като се запих и едва не умрях,видях,че много лесно мога да определя целия си живот с едно-две изречения.
Сега Живота си го деля на само два периода,не искам да забравям това и едно от нещата да не го забравям е да споделям как се измъкнах от Блатото на Алкохолизма и тези два периода са:
-без Анонимни Алкохолици
-с Анонимни Алкохолици.
Иначе волята ми все още си действа и аз се опитвам да я използвам така,както е редно да го правя и така,както това ми помага,а именно:
"Лесно е да се остави духовната програма за действие и да се почива на минали успехи. Ако го допуснем ще ни връхлетят неприятности, защото алкохола е коварен неприятел. Ние не сме се излекували от алкохолизма. Дадена ни е единствено ежедневна отсрочка при условие, че поддържаме добрата си духовна форма. Всеки ден е ден през който мисълта за Божията воля трябва да пронизва всички наши действия. “Как най-добре да Ти служа – нека бъде твота воля.” Това са мислите, които трябва да ни съпътстват постоянно. Можем да използваме силата на волята си само с
такива мисли. Това е правилното използване на волята."......
Гл.VІ от Анонимни Алкохолици-"Да действаме".
Благодарен съм на Бог,че съм жив,че съм трезвен,за Анонимни Алкохолици,за програмата АА,на спонсора си по тази програма,на всички пишещи и четящи тук и сега.
Бъдете благословени,братя и сестри,и доскоро!
Желая ви,още 24 часа чисти и трезви!
Поздрави-Стефко.
Бъди себе си.Редактирано от stefko_aa на 30.06.11 09:50.
|
Еврика! [re: Xoлдън]
