Да, много се помолих снощи за теб, защото си ми много скъпа.

Всеки алкохолик, който се е поосвободил от лапите на звяра, ми е много скъп.
Напоследък много често си спомням за братовчедка ми, много често и много ясно.

Преди всичко ми беше като приказка, някакси и аз самата се носих в някакви си мои прочетени книги и изгледани филми, много луда, много не на себе си, иска ми се да напиша бях, ама не е вярно, защото и сега съм такава, а не ми се иска да заблуждавам никого.

Алкохолизмът наистина е нелечима болест, това ще си стои в мен и само отрскочка е това, което имам днес, отсрочка, ако направя необходимите неща.

Отвлякох се, писах за братовчедка ми, мисля си за нея, и напоследък наистина ми е мъчно за нея и ми липсва.

И заради нея, и заради себе си, не мога да мълча, и като видя някой, който се е поизмъкнал, отново да потъва, полудявам, полудявам, не знам защо.

Така те усетих и теб вчера, дете на залеза.

И наистина много се помолих, и се надявам, че Бог е чул молитвата ми, не само се надявам, но и вярвам.