Този понеделник споделих на сбирката, че след почти месец съм се издънила и съм пила. Първоначално нямаше реакции, но по-късно дойде ред на наш събрат и той се обърна към мен и каза, че иска да обясня защо съм пропуснала три сбирки и защо точно съм пила. Аз нямах нищо против да кажа, но тогава наскачаха другите и казаха, че никой няма право да иска обяснения, да пита така, да държи сметка. И че не се съдим в АА. Тогава казах, че няма да кажа. Не, че имах какво да крия или да разкажа. Но можеше да ме попита в паузата например. След това друг събрат каза, че според него сбирките не протичат в традициите на АА и не му е приятно да идва, на което водещият отговори две неща - че трябва конкретно да каже защо и че това е опасно за него.

Мисля си, че е трудно да се угоди на всеки от нас, алкохолик. Ние си оставаме трудни хора в претенциите си.