Здравей И на теб Петрус.Да и аз съм 73 набор,от пре..ното поколение на 70те.Не ни стигаше това че хванхме смяна на власт,система,демокрация и един преход без край,ами и на всичко отгоре ни изпушиха и бушоните със зависимости и мании.Сега гледам младите дори и да не се женят,създават деца,предприемат нещо.Ние закъсняхме със всичко.73 съм а детето ми е 2 клас.Имам някои приятели които децата им са вече на 18,19.Някой които направиха децата по погрешка покрай казарменото време.Ние закъсняхме като цяло.Аз лично баща почти нямах в къщи,бог да го прости.Много са ми странни хората които често казват за умрелите по-добре хубаво да се говори или нищо.Не мисля че тази максима е вярна.Вярно всички сме хора,всички грешим,обаче да казваш на черното -бяло не съм съгласен.Като издънката в рода за който всеки знае че нищо не става от него,ама да си мълчим и да нехайстваме.Понякога това престъпно нехайство струва много.Такъв беше и баща ми.Никой от чичовците ми,майка му и баща му,явно никой не го хвана изкъсо да му набие малко философия в главата че погубва и себе си и всички около него с ненормалното си и безобразно денонощно пиене и мохабети.И като добавим това че беше изтънчен и галантен курвар в допълнение на кръчмарския джентълмен,просто майка ми е била повече от христос че го търпя цял живот,пряко нерви,чуства и душевна болка.Тя живееше заради мен,да не съм дете на разведени и аз като нея.Хиляди са семействата в бг като това моето което описах.Мойте и двамата ми родители са на оня свят.Обаче баща ми ми създаде комплекс за непълноценност за цял живот.Веднъж от устата му не чух похвала към мен.Трудно излизаха думи оттам,освен недоволство и обвинвение.Веднъж дори ми каза че ако не съм бил аз,живота му щял да бъде знаеш ли какъв....ама демек явно аз съм объркал сметката.Въпреки явния отрицателен пример на неговия алкохолизъм и неприятни черти вследствие на живота му под алкохолна пара,аз за 10 години и аз успях да сговнясам живота си тотално.Никой не ме виждаше колко нощи съм ревал тихо в леглото след поредния пиянски скандал.Впрочем той си мълчеше докато майка ми с приказките си и упреците към него не му вдигнеше джибрите и не тръгнеше да се махне та да изкара още една седмици при компании,любовници и мохабети.Бяха се заформили такава дружинка,все мъже които изневеряваха и ергенчета покрай тях където попиваха опита на големите женени мъже.Той на практика почти не си беше вкъщи.Освен като нямаше пари.Все беше на ръководни длъжност,все парите и материалите(строителните) му минаваха през ръцете.Няма да ти описвам каква кочина едва ли не остави като къща след смъртта си.На цял град строеше и работеше,каквото и да хванеше имаше златни ръце,ама и пиянството му беше златно.А една работа става ли с пиене не ми я хвали.Много захвана да прави по малко из къщи,нищо не доизкара докрая като хората.Живееше за мисълта че нищо оттатък не можеш да занесеш.И че гробарите един ден щели да плачат на гроба му,така трябвало да се живее.Не бях на погребението да видя кой е ревал.Като гледам по снимките пияндетата и алкохолиците на града са били.Та мисълта ми беше най-найкрая за това което споменаваш какво гледат и виждат децата на алкохолиците и пиещите им.Аз лично освен чаши,картаджии,салати,миризми на фасове и цигари ,друго не помня.И оплисканата в кръв тоалетна от хемороидите на баща ми.Той имаше наследственни болести,не трябваше да пие и да пуши изобщо,обаче той живееше сякаш утре ще свърши света.Какво ни е на нас,на жените и мъжете на алкохолиците.Като че ли предимно мъжете са повече процентово като алкохолици.Предимно жените им страдат и се мъчат цял живот с тях.Поне моето наблюдение е такова.При мен картинката от моите родители се проектира почти изцяло и при мен.С изключение на това че не съм ходил по кръчми,не съм ходил никога по любовници,никога не съм изневерявал на жена си,бил съм в къщи,но се криех и пиех тайно,ходих пиян на работа,извърших всемъзможни глупости заради алкохола.Но успях да намеря верния път.Цял един живот търся себе си,така и незнам какво е да възпитаваш нормално и правилно детето си.Нямам бащин модел и пример за подрабание.Майка ми беше изцяло обсебена от нерви и психически стрес относно баща ми и борбата и да запази семейството което така и на практика не съществуваше.То беше само за пред хората.А има и прекалено много такива семейства.Гледам част от приятелите ми и познатите ни се развеждат или вече са разведени.Една част заради това че на мъжете неистово им се живее,пие и никой не може нищо да им каже и да им дава тон в живота.Незнам какво става с тоя луд свят обаче аз съм решил кайквото ще да срава грам алкохол няма да сложа в устата си,искам поне ние да имаме семейство,да се уважаваме,да си признаваме грешките,да търсим заедно решенията,а не еднолично.Едно семейство трябва да решава нещата заедно,не мъжа да казва,а кокошките да не кудкудякат.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите