Здравей 73
предполагам това е набора ти както и моя. Аз съм и аз такова поколение, без деца с разликата и слава богу, за да не се обвинявам, израстнало с бащи алкохолици, нещо гневни на комунизма или на самите себе си, с майки надъхани за децата им да учат, с братя и сестри, кой нормален, кой с проблем. На работа, на банкет, на почивка, вечно наливане. Но не останах безнаказана, алергията и душевната ми болест се прояви и изхода го виждах вече или в лудница или смърт, непосредствено преди която вече нема да ми пука за нищо от нещата, заради които пиех. А пиех за радост, за мъка, за деня, ча вечерта, за отпускане, за след работа, за преди работа, за след събрание, за преди събрание. Ставах за смях, лека полекъ вървях надолу. Беше неосъзнато това плъзгане, не знаех, че имам проблем, пиех, живота ми вървеше, пиех повече, живота ми пак вървеше. Познато. Един ден осъзнах че имам проблем, не исках повече така, но не знаех как. Писах, драсках във форумите и отидох в АА. Там пътя беше познат. Познах го. ИЗисква време, и действия. Всеки ден, безмилостна честност, откривах неща, които много болят, намирах рани в себе си, понякога нищо не намирах, но продължавам. Стига ми да се събудя трезва и да се усмихна на деня. ТОва си залужава всички усилия. И чувството да скочиш и после става леко и проятно. Благодаря ти за поста, много ми хареса. Продължавай да бъдеш така, даваш сили на много като мен. А обществото ни, присъединявам се Без коментар, но не и Без действия. Жалко е, че не можем да направим нищо. Жалко за децата ни. Аз поне нямам, но за всички други ми е жал, че нямат друго да видят, освен това, което сподели ти. Аз мога да прибаввя много цветни епитети за тях и за събиранията им, но няма смисъл. Бог да ги пази.